Feed

НИЧЕВ, Боян Димитров (6.01.1930, Берковица,– 27.06.1997, София) – литературовед, славист и компаративист. Завършва гимназия в Берковица. Следва “Българска филология” в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1948–1952). През 1957 защитава докторска дисертация на тема „Реализмът на Бранислав Нушич“. Работи в Инст. за литература при БАН като н.с. През 1972 се хабилитира (ст.н.с. II ст.). От 1976 е ръководител на Катедрата по славянска литература в СУ, където преподава история на славянските литератури. Защитава дисертация за д-р на филол.

“НОВА БЪЛГАРИЯ“. В е с т н и к п о л и т и ч е с к и и к н и ж е в н и – последният вестник на Хр. Ботев. Излиза от 5 май 1876 до 22 апр. 1877 два пъти седмично, 75 бр., първоначално в Букурещ, от № 3 – в Гюргево, № 75 – в Букурещ. Отпечатва се в печ. „Нова България“ в Гюргево; № 1 в печ. „Кръг“, № 2 и 75 в печ. на А. Андрич в Букурещ.

„ОБЩ ТРУД“. П о в р е м е н н о  к н и ж е в н о   с п и с а н и е  – лит., педагогическо, научнопопулярно списание. Излиза в Болград през 1868, 3 кн. Отпечатва се в печ. на Централното у-ще. Уреждано и издавано при Болградското централно у-ще. Ред.: Т. Икономов. Сътрудници: Д. Великсин, Н. Козлев, Р. Жинзифов, Ц. Гинчев, П. Тодоров (Теодорович), Н. Казанакли, В. Д. Стоянов и др.  Програма: „ ... Целта на това списание ще бъде: науката и възпитанието.

ОДЕСА – първият бълг. литературен и културен център в Русия (дн. в Украйна) през Възраждането. Историята му е свързана със създаденото през 80-те г. на XV в. татарско селище Хаджибей, преименувано през 1794 на О. Разцветът на О. започва от 1803 с назначаването на херцог А. Ж. Ришельо за градоначалник и продължава при управлението на градоначалниците граф. Ал –Ан. Ланжерон, М. С. Воронцов. Заселването на българи в О. датира от 20-те г., но нараства от 30-те г. на XIX в.

ОДЕСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ – създаден в началото на 40-те г. на XIX век в Одеса. Съществува ок. десетилетие. Негови членове са: Н. Геров, Д. Чинтулов, Ив. Богоров, Б. Петков, Ел. Мутева, Д. Мутев, Н. Касапски, З. Княжески и др. На сбирките му, провеждани обикновено в дома на Мутеви, се разискват въпроси, свързани с литературата, историята, фолклора, политиката. Водят се полемики за изграждащия се бълг.