“Нова България”, в.

“НОВА БЪЛГАРИЯ“. В е с т н и к п о л и т и ч е с к и и к н и ж е в н и – последният вестник на Хр. Ботев. Излиза от 5 май 1876 до 22 апр. 1877 два пъти седмично, 75 бр., първоначално в Букурещ, от № 3 – в Гюргево, № 75 – в Букурещ. Отпечатва се в печ. „Нова България“ в Гюргево; № 1 в печ. „Кръг“, № 2 и 75 в печ. на А. Андрич в Букурещ. Други подзаглавия: „Вестник за политика и народно свестяване“ (№ 2 – 52), „Вестник за политика и народно окопитяване“ (№ 53-75). Притурки: от 17 май 1876 и от 17 юли 1876. Тираж – ок. 200-300 екз. Ред.: Хр. Ботев (№ 1), А. Р. Белобрадов (Р. Блъсков, № 2-52), Ст. Стамболов (№ 53 – 75). Сътрудници: Н. Живков, Т. Кърджиев, Д. Ц. Коцов, Пейчин (Ив. Вазов), Ф. С. (Ф. Симидов), С. Д. Веженов, А. Т. Бендерев, Д. Ганчев, Хр. Стоянов, Хр. Караминков, Д. Ценович и др. Програма: формулирана от Ботев в „Нужно обяснение“ (№ 1) – „Нашата емиграционна журналистика онемя. (Това е престъпление при днешните обстоятелства, когато народът ни събира сичките свои сили, за да излезе на отчаяни борби срещу своите петвековни притеснители). Освен физическата сила, народът трябва да излезе и със своето морално оружие. (Журналистиката е едно от първите средства на революцията ). Подбудени от тоя принцип, ние, няколко души емигранти, които вчера сме се откъснали от тялото на народът и които подзнаваме както неговите интереси, така и неговото положение, се решихме да учредим настоящия седмичен вестник и с това да изпълним една от първите свои обязяности към своето отечество…Вестникът е потребен на народът, но народът в настоящето време е не в състояние да поддържа своя глас . Това трябва да направи емиграцията“. Тази програма редакторите на „Н. Б.“ изпълняват до края на неговото съществуване. Започнал да излиза по време на Априлското въстание 1876, вестникът разкрива причините за неговото избухване, дава информация за сблъсъците на Ботевата чета, за жестокостта на турците в Копривщица, Клисура, Батак, Панагюрище, Перущица, за политиката на различните европейски държави към Турция, за Сръбско-тур. война 1876, за официалното обявяване на Руско-тур.освободителна война 1877-78, за прояви на Бълг. централно благотворително общество, чийто орган е „Н. Б.“ след създаването му. В бр. 1 на „Н.Б.“ е отпечатано възвание със заглавие „На бой“ (с предполагаем автор според Н. Жечев съратникът на Ботев при списването на „Н.Б“. Н. Живков) и е било препечатано в срб., рус. и австро-унг. периодичен печат още по време на движението на Ботевата чета.

Богата е литературната проблематика на вестника. В него са обнародвани: последната творба на Ботев „Дяконът Васил Левски“ (“Обесването на Васил Левски“, № 22), „Към брата си“ (№ 50), началната част на превода му „Турците и техните жени, султанът и неговият харем“ от Осман бей (№ 2, 3), откъси от „Восточният въпрос и България“ (№ 1, 5-7, 9, 12-22, 24-26) от И. П. Липранди, стих от Ив. Вазов (“Свобода или смърт“, № 9; „Песен за юнаците на „Радецки“, № 19; „Политика“, № 18; „Абдул Хамид“, № 27; „На унгарските софти“, № 62), Ст. Стамболов (“Христо Донев“, № 24; „Майчина песен“, № 25; „Возвание“, № 26, и др.), Г. С. Раковски (“Млад войвода“, № 17; „Сгоден час“, № 20), П. Р. Славейков („Извод от „Не пей ми се“, № 47), Ф. Симидов (“До моите другари“, № 37; „Горкото сираче“, № 39, и др.), Н. Живков (“Дъщерята Донска“, № 48), анонимни стихотворни творби (“Билярчето“, № 51-52; „Сурвакане“ № 59 и др.) „Н. Б.“ обнародва и нар. песни (“Цар Иван Шишман“, № 10; „Турчин през гора вървеше“, № 44, и др.). Във вестника са публикувани мемоарните произведения на Ф. Симидов – „Съвременни записки от българското въстание в Търновско на 1876“ (№ 27-49), „Четата на Христо Ботьова“ (№ 50-55), статията „Вечен спомен – безсмъртна душа“ (№ 24) от Стамболов. Литературно-критическите материали са малко. „Н. Б.“ дава висока оценка на творчеството на Вазов, който „по своята поетическа живост и гений надминува сичките ... досега познати поети“ (№ 55). Критикува излязлата от печат книга „Покрита храброст. Книжка първа. Битката при Фиорентина“ (№ 68) от Ф. Симидов.

Лит. Б о р ш у к о в, Г. 1. За оригинала на първия брой на Ботевия вестник „Нова България“. – Истор. преглед, 1956, № 4; 2. История на ..., 358-361, 386-387. С т о й ч е в, Ив. Вестник „Нова България“ (1876-1877). – Год. ББИ, С., 1956. Т о д о р о в, Н. „Нова България“ – последната дума на Ботев. По случай 100-годишнината от бр. 1 на в. „Нова България“. – Библиотекар, 1976, № 4. Л а л к о в, М. Печатът и Априлското въстание – История, 1996, № 2, 18. Ж е ч е в, Н. Христо Ботйов. Летопис за живота и дейността му 1847/1848-1876. С., 1997, 247-248, 275-276. К о н с т а н т и н о в а, Здр. Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската възрожденска журналистика. С., 2002, 92.

Д. Леков