Feed

ПЕЙЧИНОВИЧ, Кирил (ок. 1770, с. Теарце, Тетовско – 12.03.1845 г., с. Лешок, Тетовско, Лешокски манастир) – йеромонах, игумен на Марковия манастир край Скопие, игумен на Лешокския (Лешански) манастир край Тетово (Шар планина), учител, книжовник. В 1835 г. йеромонах Кирил приготвя надгробната си плоча и пише епитафия в стихове, издълбани върху нея. Според надгробния надпис може да се допусне, че първо е учил в Лешок – „Лешок му е негово воспитание“.

“ПЕРИОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО“ – първото бълг. научно списание за езикознание, литературознание, история. Излиза в Браила от 1870 до 1876 месечно, 12 кн. Отпечатва се в печ. „Триъгълник“. Орган на Българското книжовно дружество. Притурки: „Разбойници“ от Фр. Шилер, прев. Н. Бончев (към № 1-6), „Книгопис на новобългарската книжнина, 1806-1870 от К. Иречек (към № 7-8), „Тарас Булба“ от Н. В. Гогол, прев. Н. Бончев (към № 7-10). Мото: „Ум царува, ум робува“.

ПЕРУЩИЦА – град в Югозап. Б-я. Води начало от славянския гр. Драговец, който е бил разположен на ок. 2-2,5 км северно от днешния град и е разрушен от ордите на тур. пълководец Лала Шахин през 1364. Първите черкви в града са „Св. Атанасий“ и „Св. архангел Михаил“, изградена 1847-48; тя става крепост на въстаниците по време на Априлското въстание 1876. Първият учител в П., за когото има сведения, е свещеникът К. Рипчев (до 1794); той събира в дома си деца, за да ги учи на четене и писане по бълг. език. Негови приемници са: Ст. Рипчев (1796-98), Ст.

ПЕТКОВ, Ботьо (Б. П. Тачев) (1815, Карлово – 29.VIII.1869, Калофер) – учител, книжовник, обществен деец, публицист. Баща на Хр. Ботев. Произхожда от занаятчийско семейство. Основно образование получава в Карлово при Р. Попович. Усвоява грц. език. Вероятно продължава учението си в Пловдив (1837). Учител в Калофер (1839). Учи в семинария в Одеса (1841 – 43). Включва се в Одеския литературен кръг заедно с Н. Геров, Д. Чинтулов, Ив. Богоров и др. През 1843 – 44 отново е учител в Калофер.