Feed
Пипин, Александър Николаевич
ПИПИН (Пыпин), Александър Николаевич (25.III.1833, Саратов - 26.ХI.1904, Петербург) - рус. литературовед славист, фолклорист, етнограф, археограф, публицист. Учи в Историко-филол. ф-т на Казанския ун-т, завършва Петербургския ун-т (1853). Извънреден проф. (1860) към катедрата по всеобща лит. история на Петербургския ун-т. В знак на протест срещу реакционната правителствена политика спрямо студентите напуска ун-та (1861). Член-кор. на Петербургската АН (1891), акад. (1898).
Пирот
ПИРОТ – град, присъединен през 1878 към Сърбия. П. се включва в черковно-националната борба и през 1870 влиза в диоцеза на Бълг. екзархия. Представител от града участва в работата на църковно-народния събор в Цариград (1871). През XVII в. е открито килийно училище, в средата на XIX в. – класно мъжко, през 1871 – класно девическо училище и читалище „Просвета“. Сред първите учители в П. са: Спас – 1720-40, Йован – 1725, Стойчо – началото на XVIII в., К. Григоров – ок. 1860-1877, П. Панчов – ок. 1869, П. Писарев – 1869-72, Г. Мечконев – 1872, Г.
Пишурка, Кръстьо Стоянов
ПИШУРКА, Кръстьо Стоянов (24.VIII.1823, Враца – 6.I.1875, Лом) – учител, книжовник, театр. и читалищен деец. Основно образование получава във Враца при К. Огнянович; учи в грц. у-ще в Пловдив. Завършва грц. у-ще в Куручешме, Цариград. Ползва срб., фр., нем. език. Учител във Враца (1847-48, 1850-51) и в Лом (1848-50, 1851-56, 1862-72). Голямо влияние му оказва унг. революционер Л. Кошут, с когото се среща през 1849 в Лом. П. се изявява като призван нар. будител и просветител. Прави много нововъведения в учебната програма.
Планински, Начо Николов
ПЛАНИНСКИ, Начо Николов (20. VІІ. 1847, Ст. Загора – 7. ХІ. 1895, Сливен) – обществен и читалищен деец, автор на статии в периодичния печат, лекар. Учи в Ст. Загора в началното и в класното у-ще (1860-64, при Т. Шишков и Ат. Иванов). Като отличен ученик градската община го изпраща в Медицинската школа на д-р Карол Давила в Букурещ (ІІІ. 1864 – 6. V. 1870), където преподават българите д-р П. Протич (хирургия) и д-р Г. Атанасович (съдебна медицина). Поддържа връзки с бълг. нац. революционери (Г.С. Раковски, П. Хитов, В.