Feed

ПЕТКОВ, Евстати И. (28. IX. 1857, Русе – 1878, Галац) – книжовник и преводач. Завършва главното училище в Русе (1872), учител е в града до 1873. Учи в Киевската семинария (1873-75). Студент в Московския университет (1876-78).

ПÉТКОВИЧ, Андрей Димитриевич (30.ХІІ.1837, Башино село, Велешко, дн. Северна Македония – 12.ХІІ.1897, Бреславл, дн. Вроцлав, Полша) – бълг. поет и преводач, рус. дипломат. Брат на К. Д. Петкович. В края на 40-те г. е учител във Велес. Учи в Ришельовския лицей в Одеса (1854-59). Завършва юридическия ф-т (1860-64) на Петербургския университет с кандидатска степен. Постъпва на служба в Азиатския департамент на М-во на външните работи на Русия. През 1869 е назначен за секретар в рус. консулство в Яш, Румъния. Рус. консул в австро-унгарския гр.

ПÉТКОВИЧ, Константин Димитриевич (28.VІІІ.1826, Башино село, Велешко, дн. Северна Македония – 22.Х.1897, Одеса, дн. Украйна) – бълг. филолог-славист, фолклорист, историк, етнограф, поет; рус. дипломат. Завършва с отличие Ришельовския лицей в Одеса (1842-46). Вероятно първият бълг. студент в Петербургския университет (1846-51). С препоръките и ходатайството на Зах. Княжески получава стипендия за обучението си и завършва Историко-филол. ф-т.

МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ (М и т к а л о т о, О ч к а т а; светско име : Моно Петров /Пенчов/ Кънев) (Х. 1828, с. Ново село, Търновско – 1. ІІІ. 1875, с. Ново село, Търновско) – книжовник, преводач, книгоразпространител, деец на нац. рев. движение. Произхожда от селско семейство. На 9 г. остава кръгъл сирак. Расте при леля си в с. Балван. Послушник и ученик в Дряновския манастир (1846). Замонашва се в Преображенския манастир (1848). Непрекъснато се самообразова. Пребивава в Хилендарския манастир, Света гора (1851 – 52, 1856 – 59), в манастира “Св.