Feed

ПАВЕЛ БОЖИГРОБСКИ (светско име Павел Граматиков) (края на XVIII в., с. Кониково, Енидже-Вардарско, Гърция – 1871, с. Въртокоп, Битолско, Македония) – духовник, книжовник, преводач. Останал сирак, той е отгледан заедно с по-голямата си сестра от чичо си. След като научава, че сестра му е потурчена, напуска родното си село и заминава за Света гора да се покалугери, вероятно в Зографския манастир. В Ерусалим става архимандрит и хаджия, известно време прекарва в Русия. През 50-те г.

ПАВЛОВ, Христо Димитров (1841, Калофер – 1. XII. 1914, София) – учител, книжовник, преводач. Учи в Калофер, в Одеса – в Духовната семинария (1858-61), в Ришельовския лицей (1861-63), завършва право в Новорусийския ун-т (1866 или 1868). Един от основателите на Венелинската библиотека в Одеса. П. е проводник на рус. влияние в Б-я през Възраждането. Учител в Пловдив (1854), учител и директор на Епархийското у-ще „Св. св. Кирил и Методий“ (1869-76) и председател на читалището в града (1872, 1875). По време на Руско-тур. осв.

ПАВЛОВИЧ, Николай Христакиев (9.XII.1835, Свищов – 13.II.1894, София) – художник, худ. критик, общественик. Завършва класно у-ще в Свищов при баща си Хр. Павлович. Още като дете чете Паисиевата история, която оставя дълбоки следи в съзнанието му. Останал отрано сирак, П. отива в Букурещ при братовчедите си, търговците братя Цанкови, и работи при тях през 1851 – 52. А. К.

ПАВЛОВИЧ, Партений (нач. на XVIII в., Силистра – 29.IV.1760, Сремски Карловци, Югославия) – църковен и полит. деец, богослов, преводач и стихотворец. Учи в грц. килийно училище в Силистра. През 1814 заминава за Букурещ, за да продължи образованието си в Княжеската (Бейска) академия. След завършването й през март 1719 отива да учи в Италия, преминава през Венеция, Падуа, Болоня, Флоренция, Рим, Неапол, Бари, Отранто, но поради православната му непримиримост към католицизма напуска страната в края на годината и се установява в Сиатиста (дн.

ПАЗАРДЖИК (ТАТАР-ПАЗАРДЖИК) – град, просветен и духовен център в Юж. Б-я. Ок. средата на ХVІІ в. към църквата „Св. Богородица” е открито килийно училище, което престава да съществува през ХVІІІ в., затворено под натиск на грц. духовенство. Опожарената през 1790 църква е възстановена през 1801 и в нея отново е открито килийно училище; предполага се, че през 1808 преподава на бълг. език монахът Макарий (1808). През ІІ пол. на ХVІІІ в. в П.

ПАЛАУЗОВ, Николай Христофоров (9.V.1821, Габрово – 2.III.1899, Одеса) – общественик и просветен деец. Учи в килийно у-ще в Габрово. През 1830 заминава за Одеса при чичо си Н. Ст. Палаузов – съратник на В. Априлов. Завършва Юридическия отдел на Ришельовския лицей (1842). Приема рус. поданство и е на държ. служба в Одеса – дългогодишен служител и член на Управителния съвет на Одеската митница (1842-99), губернски секретар, колежки секретар. През 1845 е изпратен от В.