Павлович, Николай Христакиев

ПАВЛОВИЧ, Николай Христакиев (9.XII.1835, Свищов – 13.II.1894, София) – художник, худ. критик, общественик. Завършва класно у-ще в Свищов при баща си Хр. Павлович. Още като дете чете Паисиевата история, която оставя дълбоки следи в съзнанието му. Останал отрано сирак, П. отива в Букурещ при братовчедите си, търговците братя Цанкови, и работи при тях през 1851 – 52. А. К. Цанков забелязва умението му да рисува, отвежда го във Виена и го настанява в Императорското и кралско елементарно у-ще за рисуване и моделиране (1852 – 54, 56), където учи при Л. Шулц, С. Рюзнер, П. Гойгер и др. П. Берон поема издръжката му и го изпраща да учи в Академията за изящни изкуства в Мюнхен (1856 – 58) при В. Каулбах, Г. Хитленшпергер, К. Пилоти и Х. Аншуц – специалност истор. живопис. П. се запознава с худ. богатство на галериите в Дрезден, Виена, Прага. През 1856 – 60 живее в Крайова при П. Берон и илюстрира неговия „Голям космобиографски атлас“ (на фр. език, 1858) и „Метеорологически атлас“ (на фр. език, 1860). През 1860 в Белград се свързва с Г. С. Раковски и прави няколко литографии за кн. му „Няколко речи о Асеню първому...“, както и за повестта „Райна, княгиня българска“ от А. Ф. Велтман. Пътува из Румъния и разпространява литографиите си. Заминава за Одеса, където остава ок. 9 месеца (до юни 1861), но по внушение на П. Р. Славейков се връща в Б-я. Работи в Трявна (1861), Търново (1862), Русе (1862 – 63), Стара Загора (1864). Установява се в Свищов (1866 – 79). Ратува за създаване на рисувално у-ще. Във връзка с това печата специална брошура и обнародва ст. в пер. печат, но не получава подкрепа и разбиране. Участва в нац.-осв. движение. Член е на Свищовския и Соф. рев. к-т. Арестуван и съден заедно с Д. Трайкович (1867). Излежава присъдата си в Румънския затвор. Сърдечна и трайна дружба го свързва с П. Р. Славейков. П. прави нов, по-добър проект за заглавната стр. на в. „Гайда“. Замисля да издава сп. „Български памятник“ – илюстрация на бълг. история, но не осъществява идеята си. Участва в Срб.-тур. война (1885). След Освобождението е училищен инспектор в Свищовски (1879), Ловешки (1881), Севлиевски (1883), Кюстендилски окръг (до 1884). Учител е по рисуване в София до края на живота си. 

Творчеството и животът на П. го характеризират като борец, реформатор, активен общественик-просветител. Класик е на бълг. изобразително изкуство и основоположник на бълг. светска живопис. Създава актуално изкуство, проникнато от нац. дух и патриотичен патос, отразило надеждите и въжделенията на народа. Автор е на ок. 200 творби. Картините и литографиите му са стройно худ. цяло с богат повествователен елемент. Те проникват дълбоко в нар. среди и будят нац. съзнание на българите. В големите си истор. платна П. пропагандира идеите на Паисий Хилендарски. Негови източници, освен „История славянобългарская“, са съч. на Ю. И. Венелин, Сп. Палаузов, М. Дринов. Широко известни са творбите му „Войници поднасят на Крум отсечената глава на гръцкия император Никифор“ (1867 – 69), „Срещата на Светослав и Цимисхий при Доростол“ (1869), „Крум принася жертва под стените на Цариград“ (след 1870), „Покръщението на преславский двор“ (след 1871), „Княз Борис усмирява разбунтувалите се боляри“ (след 1875), „Райна княгиня българска“ (1860 – 75) – 6 литографии и др. Литографиите му добиват голяма популярност. Рисува и полит. алегорични платна – „Паметник на освобождението на българската църква от гръцката“ (1872), „Пробуждането на България“ (1877), „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес“ (1880) и „Съединението на Северна и Южна България“ (1886). П. е един от най-добрите бълг. портретисти, автор е на десетки портрети с маслени бои, изпълнени със строг, верен и изразителен рисунък. Особен интерес будят автопортретите му (1854, 1859, 1865), портретите на Н. Златарски и А. Н. Златарска (1862), на П. Берон (1885-86) по скица, направена през 1859 в Крайова (единственото запазено изображение на неговия лик), на брат му д-р Д. Павлович и на Теофания д-р Д. Павлович (1880) и др. В големите си композиции П. невинаги спазва истор. и худ. правда, за което е критикуван от В. Попович („Читалище“, 1871, № 1), Л. Каравелов („Знание“, 1875, № 14). Полемизира остро с В. Попович на стр. на сп. „Читалище“, както и във в. „Македония“. Алегоричните действени гравюри на П. могат да бъдат приети за първите плакати в Б-я. Запазени са и много негови рисунки, скици, етюди. П. е първият бълг. художник, който създава битови рисунки като самостоятелни жанрови произведения („Гроздобер“, 1856) и др. През 1870 прави първата рисувална завеса за сцената на читалището в Свищов и рисува декори за представянето на „Многострадална Геновева“. Изработва скици за костюмите на пиесата като ползва оригиналните рисунки на Й. Фюрих. П. има заслуги и за бълг. иконопис – стреми се да я освободи от абстрактната теософска идея, от ср.-век. виз. иконописен канон. По-значителни негови изяви в иконописта са иконите в черквите „Св. Троица“ в Стара Загора (1864), „Св. Троица“ (1866 – 76) и „Св. св. Кирил и Методий“ (1880) в Свищов. В творческото си дело въвежда въздушната перспектива, триизмерно типизирани образи, пластично изображение. Служи си с живи модели. Придържа се към академичните правила, като последователно ратува за реалистична живопис с нови теми и сюжети, с наситен колорит, със задълбочена характеристика на образите.

П. пише драма, останала в ръкопис. Нейни герои са двама художници (П. и Ст. Доспевски). Обнародва дописки и съобщения във връзка със свои картини и проекти във в. „Съветник“ през 1863, „Гайда“ – 1865, „Турция“ – 1865-66, „Македония“ (1870-72), „Право“ – 1870-73. Особено интересна е кореспонденцията му. Неговите писма са ценен документ на личността на художника, за възгледите му за изкуството, както и за историята на бълг. изкуство през Възраждането. Според П. изкуството трябва да служи на живота, да отразява прекрасното в природата, да съдържа „идея вярна, истинна“, осъществена в „прекрасна форма“. В голямото творческо дело на П. се чувства хуманизмът на Бълг. възраждане и неговият демократичен дух.

НБКМ – БИА, ф. 383. (Н. Павлович)

Съч. Заведение за живопис, как да ся устрои в България и позив за поддържянието му. ... Русчюк, 1867. Разяснение на картината: Разделение на българското племя     от пятте Кубратови синови от 660 до 680 г. П. Х., с главното действие: пътувание Аспарухово с дружината си към Дунава в л. 678 и небесно явление ... Виена, 1870. Разяснение на картината: Крум побеждава Никифора в йедин дол южно от Шумен през нощта на 25 юлия 811 г. п. Х. Виена, 1870. 

Лит. А. М. Николай Павлович (13 февруарий 1894 г.) – Светлина, 1894, № 5. Д-р П а в л о в и ч, Д. Черти из живота и деятелността на първия български исторически живописец Николай Павлович. (1835-1894). – Бълг. сбирка, 1907, № 3. Р а й н о в, Н. 1. Графиката на Николай Павлович. – Год. Нар. б-ка в Пловдив за 1922. С., 1924; 2. Творчеството на Николай Павлович. – Изкуство, 1952, № 2; 3. Николай Павлович. С., 1955. И в а н о в, В. 1. Николай Павлович. Живот, творчество и писма. – Год. Нар. б-ка в Пловдив за 1937/39. С., 1940; 2. Николай Павлович и неговата идея за картинна българска история. – Родина, 1940, № 4; 3. Български художници от епохата на Възраждането. – Славяни, 1956, № 5. М а в р о д и н о в, Н. Новата българска живопис. История на бълг. изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на бълг. живопис от Освобождението до наши дни. С., 1947; 2. Изкуство на Българското възраждане. С., 1957, 313-331. Научна сесия за възрожденския художник Николай Павлович. С., 1953 (доклади от Н. Райнов, Кр. Кюлявков, М. Цончева; изказвания на Н. Д. Павлович, Н. Мавродинов, Ц. Лавренов, Л. Барзова). П а в л о в и ч, Н. Л. Николай Павлович. 1835-1894. С., 1955. А н д р е е в, А. Музиката в първите театрални представления. – Бълг. музика, 1957, № 5-6. Б а р з о в а, Л. Данни за художествения живот от предосвободителната епоха. Из архива на Николай Павлович в Пловдивската народна библиотека „Ив. Вазов“. – Изв. Ин-тa за изобразителни изкуства, 1958, № 2. Ч а й к о в с к и, Г. Николай Павлович.  – Във: Видни български художници. С., 1964. П а с к а л е в а, В. Неизвестни писма на Николай Павлович. – Изв. Ин-та за изобразителни изкуства, 1964, № 7. Д и н о в а-Р у с е в а, В. 1. Неизвестен албум на Николай Павлович. – Изв. Ин-та за изобразителни изкуства, 1963, № 11; 2. Театралната дейност на Николай Павлович. – Изкуство, 1965, № 7; 3. Николай Павлович. С., 1966; 4. Николай Павлович. – В: Бележити българи. Т. 3. С., 1969; 5. Българска сценография. С., 1975. В а с и л и е в, А. Николай Павлович. – В: Будители на нацията,. С., 1969. Т е н е в, Др. Николай Павлович. С., 1970. Л ъ в о в а, Е. Искусство Болгарии. Очерки. М., 1971, 83-92. Л ъ в о в а, Е. и И. К о н е в. Болгарская школа и „свиштовский период“ Николая Павловича (XIX в.) – Советское славяноведение, М. 1971, № 4. Архив на Н. Павлович. 1852-1894. Подготвила за печат и обяснителни бел. В. Ацева. Под ред. и предг. В. Паскалева. С., 1980. К о й ч е в а, В. Николай Павлович и Димитър Павлович в Стара Загора. – Изв. музеите на Югоизт. Б-я, 1981, № 4. Г е о р г и е в, В. Масонството в България. С., 1986, с. 16. 

Цв. Унджиева