Feed

Никифор и Йеротей

НИКИФОР и ЙЕРОТЕЙ – книжовници от края на ХVІІІ и първата половина на ХІХ в. Замонашват се в Света гора. Работят съвместно в Рилския и Троянския манастири. Няма биографични данни за тях.  Представят преписваческата традиция в късно време и същевременно изявяват нещо ново и непознато – съавторско единомислие и действие. След 1836 г. Й. се премества в Батошевския манастир, Софийско. От тях са запазени няколко сборника. Дамаскин, съставен в Рилския манастир (НБКМ БИА, № 343). Завършен е на 1. І. 1768, когато игумен е Василий, а наместник – Пахомий.

Николица, Станка Спасо-Еленина

НИКОЛИЦА – СПАСО-ЕЛЕНИНА, Станка (1835, с. Арнаут, дн. Пороище, квартал на Разград – 7. XII. 1920, Разград) – книжовничка, общественичка, учителка. Учи в Разград при Н. Икономов, който я насочва към рус. и срб. л-ра, съдейства за нейното интелектуално и творческо формиране. През 1852 той става неин съпруг и остават в бълг. лит. живот като една от първите лит. двойки в Б-я. Учителства в девическите у-ща в Разград (до 1866) и Русе (1866-71). След 1871 се завръща отново като учителка в Разград, където остава до края на живота си.

Никопит, Антон

НИКОПИТ, Антон /Андон, Антоний/ /ок. 1800, Янина – след 1857, вероятно Котел/ - преводач, учител, участник в нац-осв. Борби. Българин от Македония. Рано се преселва в Търново.Учител в грц. у-ще при църквата “Света Богородица”.Участник във Велчовата завера (1835). Заловен и осъден на заточение, но скоро е помилван и освободен със застъпничеството на грц. патриарх. Установява се в Цариград /1835-57/, където преподава в грц. у-ще. Завръща се в Б-я и учителства в Котел, Шумен и Горна Оряховица – в девическото у-ще (от 1857).

Никопол

НИКОПОЛ – град в Северна България, на 53 км от Плевен. Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот на мястото на Н. датират от времето на ранната каменна епоха (200 000 – 100 000 г. пр. Хр.). В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г. пр. Хр.). През V в. пр. Хр. Никополско е част от Одриската държава. През римско време районът на Н. е част от провинция Мизия, а в кр. на VІ и нач. на VІІ в. е част от Византия. В Българския апокрифен летопис от вт. пол. на ХІ в. се споменава Н.