Никифор и Йеротей

НИКИФОР и ЙЕРОТЕЙ – книжовници от края на ХVІІІ и първата половина на ХІХ в. Замонашват се в Света гора. Работят съвместно в Рилския и Троянския манастири. Няма биографични данни за тях.  Представят преписваческата традиция в късно време и същевременно изявяват нещо ново и непознато – съавторско единомислие и действие. След 1836 г. Й. се премества в Батошевския манастир, Софийско. От тях са запазени няколко сборника. Дамаскин, съставен в Рилския манастир (НБКМ БИА, № 343). Завършен е на 1. І. 1768, когато игумен е Василий, а наместник – Пахомий. Той съдържа 20 слова от различни автори и е поръчан от настоятелството на църквата “Св. Атанасий” за ежедневна служба. Дамаскин с 16 слова (НБКМ БИА, № 325; авторството е идентифицирано от Б. Цонев). Безспорно най-интересният е сб. със смесено съд. (НБКМ БИА, № 350) от 1824 г. Наименованието му е: “Книжица сия, содержащая в себе: служба новому святому великомученику Иоанну Трапезонскому. И повествование о пленение святей гори Атонстей. И о некии христиани неправедно избиенних у Болгарию от агаряни”. Както се вижда от съдържанието – тук Н. и Й. проявяват изцяло едно различно, историческо съзнание, което поставя книжовната им дейност в нова светлина. Сб. завършва със “Стихове пиитически пресветей владичици нашея Богородици” – молитва за закрила на страдащия бълг. народ. Тук има още пиитически стихове за св. Йоан Трапезунски (след неговото житие) и лична молитва към св. Богородица (след повествованието за опленяването на Св. Гора). Заглавният текст свързва създаването на ръкописа с името на архиепископ Стефан Карловачки и австрийския митрополит Леополд. Тъй като ръкописът е бил предназначен за издаване, то вероятно упоменатите лица са обещали помощ при отпечатването. Частично (без пълната служба на Йоан Трапезунски) ръкописът е издаден от БКД (дн. БАН) през 1884. В специална бележка под линия на първа страница П. Кисимов, който подарява сборника на Народната библиотека, накратко разказва неговата историята. Пак там се изяснява защо липсва службата на св. Йоан – П. Кисимов я е обнародвал в редактирания от него в. “Отечество” (№№ 10-13, 1869).

Съч. НБКМ БИА, №№ 325, 343, 350, 618, “Исторически паметници по времето на заверата”. Средец, 1884.

Лит. ДА – В. Търново, ф. 1278 оп. 1, а.е. 2, л. 146; ф. 805 к, оп. 1, а.е. 75, л. 47. З л а т а р с к и, В. Исторически паметници по времето на заверата. Бълг. кн. д-во в Средец. 1884. Т е о д о р о в-Балан, Ал. Сенки. Книжовно-исторически чъртици. ІІІ. Първи стихотворци.- Български преглед, 1894, №№ 11-12, 257-8, П у н д е в, В. Първи стихотворци. С., 1925, К о в а ч е в, Л. Начало на новобългарската поезия. В кн. му: Нова българска литература. Дупница, 1939, с. 119, С т е ф а н о в, Д.М. и Т. Цв. Кръстев. Стихотворци и поети преди П.Р. Славейков. В кн. Им: Литературни очерки. Разбори. Ч. І. С., 1946, с. 104, М и н к о в, Цв. Началон на българската поезия. В кн. Му: Българска литература за І курс на учителските институти. С., 1958, с. 315, Г а ч е в, Г. Ускоренное развитие литературы. М., 1964, 79-81.

К. Михайлов