Никопол

НИКОПОЛ – град в Северна България, на 53 км от Плевен. Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот на мястото на Н. датират от времето на ранната каменна епоха (200 000 – 100 000 г. пр. Хр.). В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г. пр. Хр.). През V в. пр. Хр. Никополско е част от Одриската държава. През римско време районът на Н. е част от провинция Мизия, а в кр. на VІ и нач. на VІІ в. е част от Византия. В Българския апокрифен летопис от вт. пол. на ХІ в. се споменава Н. на Дунав, основан през 1059 от Никифор. Сп. К. Станев.става дума за Никифор ІІІ Вотаниат, който в чест на победата над печенезите основава Н. (гр. Никополис – град на победата). Археологическите находки разкриват, че селището е съществувало вече през Х – нач. на ХІ в. През ХІІІ в. в Н. се заселват дубровнишки търговци. На 25 септ. 1396 г. се състои прочутата Никополска битка, в която европейската армия от кръстоносци, начело с унгарския крал Сигизмунд е победена от турските войски на Баязид І.След превземането на Н. от турците градът става център на Никополския санджак. Според турски регистри през 1479 г. в. Н. има 700 християнски домакинства, през 1516 християните наброяват 795 домакинства, 358 неженени и 195 вдовици, а мюсюлманите – 447 домакинства. П. Богдан пише през 1640, че в Н. има 12 000 българи, обитаващи около 4000 къщи и повече от 7-8000 турци, в над 3000 къщи. Тези данни се разминават с официалните документи от 1649, според които в Н. има 469 християнски домакинства, наброяващи ок. 2400 души. През периода XV-XVII в. Н. е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII — XIX в. и загубва статута си на голям център. През ХVІІ в. важна политическа и просветна роля имат българските католически духовници. Еп. Ф. Станиславов (1608/10 - 1674) е автор на първата бълг. печатна книга „Абагар” (Рим, 1651). Във войната от 1828-29 Н. е превзет от руските войски и много от жителите му се изселват в Румъния. През 1851 г. Ив. Богоров свидетелства, че Н. бил „славен град в вехто время, сега испаднал”, с 2 хил. население общо. В различни чужди източници от първата пол. на ХІХ в. се отбелязва, че населението на Н. е 20 хил. д., а през 50-60-те год. на ХІХ в. – 10 хил. д. През 1855-1864 в района се заселват ок. 10 хил. черкези и татари. При преброяване от 1865 са установени 5580 д., от които 302 българи. През 1871 Ф. Каниц съобщава само за 30 български къщи, но в дописка от 1874 той твърди, че те са ок. 70. През 70-те год. в Никополската каза живеят 21 531 християни. Осн. поминък на населението е търговия със зърнени храни, скотовъдство, занаятчийство. До 40-те год. в Н. има килийно училище. От 1824 учител е Манчо от Трявна – монах от Преображенския манастир, а през 1829 – Минко. Сп. някои данни заради разрушенията от войната, през 1830 г. учителят се премества временно в Т. Мъгурели. От 1840 до 1846 учител е Г. Димитров от Сопот. В двора на църквата „Успение на Св. Богородица” е построена килия, служеща за училище, а обучението добива светски характер. До 1850 учител е Г. Събев. От 1850 до 1852 учителства Т. Ангелов от Н., който въвежда взаимоучителната метода, но следващият учител (1852-55) – свещеникът Т. Калинкин от Н. не преподава по нея. След него учител е Ив. Вървев от Карлово, през 1855 – Т. Мутевски от Троян. През 1857-58 идва Д. Икономов от Троян, който отново въвежда взаимоучителната метода, както и изучаването на „Аритметика” и „Съкратена Свещена история”. В периода 1859-1868 учители са Хр. Ламбринов от Плевен, Ив. Христов от Трявна (1866-1867), Яким, нар. Кьоравия (1867-68), Ив. х. Икономов от Троян (1862-65), В. Ангелов. През 1870 е построено двуетажно училище с две отделения – за момчета и за момичета. В него което учат 60 момчета и 35 момичета. Други учители: Симеон Василев (1869-70), Ив. Халачев от Търново (1871-72), Д. Кулев от Русе (1872-73). През 1873-74 учител е Т. Хаджистанчов от Русе, който е културен деец, автор и издател на книги, редактор на сп. „Слава”, сътрудник в периодичния печат). Хаджистоянов публикува програма на Никополското училище, в което по това време учат 42 момчета и 22 момичета. В училището е основано певческо дружество „Певческа дружина”. Създадено е и „Благодетелно дружество” за подпомагане на бедните ученици. След него отново учителства Д. Кулев (1874 – 1877). През 1871 г. общественикът Н. Кайтазов, учителят С. В. Симеонов и свещеникът Хр. Ламбринов основават в Н. читалище „Напредък“. То се помещава в къщата на братя Н. и Д. Кайтазови. „Добрите му предначертания“ са да работи за „просветата на околните си селяни“. За негов председател е избран Н. Кайтазов. През 1873 г. читалището започва активна театрална дейност под ръководството на учителя Т. Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти. През 1874-75 читалищната дейност замира. В периода 50-70-те год. на ХІХ в. в Н. се получават 13 заглавия на книги, вестници и списания, а броят на спомоществователите е 52. Първата книга, набавена със спомоществование, е „Цветособрание на сичкото презгодишно церковно богослужение” (1847) – 6 екз.; „Месецослов” (1857) – 5 екз.; „Книга за исповед” (1859) – 2 екз. Спомоществователи са редица свещеници от Ник. епархия. През 1861 – за училището са дарени 3 екз. „Логика”, издадена от В. хаджи Стоянов Берон. Спомоществователи от Н. има и за „Венец азбучний или нравствени наставления по азбуквено” (1863), сп. „Духовни книжки“ (1864), сп. „Училище” (през 1870 Ат. П. Вачев абонира училището, а през 1873 М. Тодоров абонира общината)”, „Куткудачка” от Кр. Пишурка, „Свята гора Атон” (1871) с 22 спомоществователи, „Юстина. Драма в три действия” (1871) от Т. Хаджистанчов. През 1873 излиза сп. „Слава”, за което Хр. С. Андонов като негов настоятел набира спомоществователи. Сп. „Читалище” има 2 абонамента за 1874, за същата година общината се абонира за в. „Левант Таймс” и за сп. „Читалище”. През 1874 е открита книгопродавница, собственост на „Хр. С. & Т. Станчов”. През 1888 читалището издава местния в. „Никопол“.

Лит. Из миналото на читалището в град Никопол. Материали за историята на читалищното дело в Плевенски окръг. – Читалищно ехо, бр. 6, 1. 04. 1927. Ч и л и н г и р о в, Ст. Българските читалища преди Освобождението. С., 1930. Б о х а ч е к, Ал. Град Никопол през вековете. С., 1937. К о н д а р е в, Н. и др. Народните читалища преди Освобождението. С., 1972. М а н о в а, Ек. Крайдунавският град Никопол в миналото. – Военноисторически сборник, кн. 4, 1980. М а н о в а, Ек., С т е р к о в, К. Никопол. С, 1982. История на Никопол от древността до 1944 г. Плевен, 2004.

Б. Илиева