Feed

“МИХАЛ“. „С а т и р и ч е с к и и ю м о р и с т и ч е с к и  в е с т н и к“ – хумористично издание. Излиза в Браила през юни-септ. 1875, 12 бр. Отпечатва се в печ. на Д. Паничков. Ред.: Ст. Заимов. В спомените си Паничков отбелязва: „Ботев ми телеграфира, че провожда Стоян Заимова да ми списва редовно „Хитър Петра“. Аз не му отговорих. Той ми писа строго: „Ако си глух, не си кьорав я. Проваждам С. Заимова. Той е добър човек.“ На утрето пристигна и С. Заимов в печатницата ми и захванахме да издаваме вестника „Михал“ вместо „Хитър Петра“.

„МОМЧЕ“ – сатиричен лист. Излиза в Браила през 1876. Отпечатва се в печ. на Д. Паничков. Издават се няколко броя, но нито един от тях не е запазен. Ред.: Д. Великсин. Според в. „Стара Планина“ (№ 41-42, 1877) „М.“ е „метаморфоза“ на в. „Хитър Петър“: „Хитър Петър“ стана „Михал“, сетне „Дете“, сетне „Момче“, сетне „Хъш“, сетне „Юнак“, сетне „Воевода“, сетне „Браилски телеграф“ и най-сетне „Български лъв“. По повод критични бел. на „М.“ към ред. на в. „Български глас“ К.

МУСЕВИЧ, Петър Тодоров ( П.Т.М.-Бориков) – 8. VІ. 1840, Татар Пазарджик, дн. Пазарджик – 14. VІІ. 1914, София – книгопродавец и антиквар, музеен работник, училищен инспектор, обществен и полит. деец. Произхожда от занаятчийско семейство – баща му е кожухар. Учи в общото гръко-бълг. у-ще в Пазарджик (1847-69), в класното у-ще “Св.св. Кирил и Методий” и в протестантско-мисионерското у-ще в Пловдив (1859-64), слушател в Робърт колеж (1866-69). Пътуващ книжар в Македония (1864-66) и в зап. покрайнини (1869-71).

МУТЕВ (Мутьев), Димитър Стефанов (4.ІХ.1818, Калофер – 13.І.1864, Болград, дн. Молдова) – физик, журналист, преводач, педагог, обществен деец. Принадлежи към известния калоферски род Мутеви, брат на Ел. Мутева. Първоначално учи в Калофер. Продължава образованието си в Румъния, усъвършенства познанията си по гръцки и овладява румънски език. В началото на 1833 пристига в Одеса; постъпва в гимназията към Ришельовския лицей, която завършва (1837) с отличие. Един от спомоществователите, заедно с братята си Христо и Николай и с чичо си Стефан Д.

МУТЕВА, Елена Стефанова (ок. 1825, Калофер – 25.IV.1854, Одеса) – първата бълг. поетеса, фолклористка и преводачка. Сестра на Д. Мутев. В нач. на 30-те г. на XIX в. семейството ѝ емигрира в Одеса, прогонено от кърджалийските нашествия. Учи в Одеса. Запознава се с рус. л-ра, общува с талантливи и образовани българи. Н. Геров ѝ посвещава поемата си „Стоян и Рада“. През 1844, преди да замине за Турция, В. Ив. Григорович се запознава с М. „20 юлий... – пише той в дневника си. – Среща с първата българка...

МУТЕВСКИ, Тодор (Тонко) (1839, Троян –1909, ). Първоначално образование получава в родния си град, а по-късно учи в Търново, Вършац (Унгария, 1857–1859) и Болград (Украйна, 1859). Междувременно учителства в с. Лесичарка (Габровско, 1854) и Николол (1855), Мачин (1856). Заради революционната си дейност е принуден да емигрира в Румъния, където преподава в Галац (1862–1866) и Провадия (1867). По време на обучението си в авторитетното укр. училище М. се запознава с творчеството на видни представители на рус.