Feed

МАЛКО ТЪРНОВО – град, просветен център в Странджа. Най-вероятно от края на ХVІІІ в. и нач. на ХІХ в. има грц. килийно училище. По някои сведения децата са изпращани да учат грц. в селищата по юж. Черноморие или в Одрин и Цариград. Първият учител е гъркът Арсений (1835-40). След него в М. Т. идва гъркът Ангелаки (1840-50), който е учил в Атина. Той въвежда взаимноучителната метода, съдейства за построяването на нова училищна сграда, увеличава броя на учениците и издига авторитета на училището в региона.

МАНЧЕВ, Богдан Митев (ок. 1855, Свищов – неизв.) – учител и театрал. Завършва Болградската гимназия (1872). До Освобождението живее в Румъния и работи като учител в различни бесарабски села. След Освобождението се завръща в България, съдебен служител е в Свищов, Плевен (1879), Тутракан и Оряхово (1884). Драматизира повестта „Изгубена Станка“ от Ил. Блъсков, представена от бълг. театрална трупа през 1870 в Болград. По този повод в печата започва полемика, в която участва и М.

МАРКОВ, Нестор (Н. М. Демирев) (1836, с. Иробас, дн. Криво поле, Хасковско – 11.XII.1916, София) – учител, книжовник, общественик. Роден в заможно земеделско семейство. Учи в с. Иробас (1848-55), в класното у-ще в Хасково (1859-62). Продължава образованието си в Пловдив (1865-67) при Й. Груев. Учител в родното си село (1856-59) и в Харманли (1862-65). През 1867 е учител в Хасково, но поради участие в борбата с фанариотското духовенство е арестуван и му се забранява да учителства в Одринския вилает. По препоръка на Й.

ЗАДЕК (Садек) Мартин (1690, Золотурн, Швейцария – 20. ХII. 1796, Алпите) – монах-аскет, автор на едно от най-разпространените предсказания за падането на Осм. империя. За него е известно, че около 30 г. прекарва в усамотение в швейцарските Алпи. Прави предсказанието по чудесен начин - след смъртта си възкръсва за известно време, за да съобщи “божията воля” за бъдещето. Личността му е митологизирана през Възраждането, а на предсказанието му се придават тайни свойства. На М.З.