Feed

ЛУКОВИТ – село (дн. град) в Сев. България, разположено на двата бряга на река Златна Панега. Сп. Археологически проучвания на мястото на Л. е имало поселище още през III-II хилядолетие пр. Хр. Следи от присъствието на първобитни хора са открити в пещерата Темната дупка. По тези земи са живели тракийски племена, за което свидетелства Луковитското сребърно съкровище от IV век пр. Хр. Сведения за Л. се срещат в османски регистри от XV в., както и в исторически документи от ХVІІ в.

ЛЯСКОВЕЦ – село (след 1880 - град) на 1 км югоизт. от Г. Оряховица, на 8 км североизт. от В. Търново и на 5 км южно от р. Янтра. Надм. вис. от 192 до 256 м. Намира се в подножието на Арбанашкото бърдо. На югоизток от града е построен манастирът „Св. св. Петър и Павел”. По-голямата част от землището на Л. се намира в долината на р. Янтра. Името му произлиза от дръвчето леска. Старото име е Лясковица (Лесковица), в тур. документи – Лясковче. Ц. Гинчев и П. Калянджи свидетелстват, че градът в миналото се е наричал Чуровец, сп. М. Москов – Лещака. П.

„МАКЕДОНИЯ“. В е с т н и к п о л и т и ч е с к и й и ф и л о л о г и ч е с к и й – седмичник, издаван в Цариград от 3 дек. 1866 до 23 юли 1872. Мото: „Всинца наши за нас си“. Има пет пълни годишнини и непълна шеста, общо 308 бр. През четвъртата годишнина за кратко излиза два пъти седмично. Често към него се отпечатват притурки и добавки към притурките. От 5 юни до 25 окт. 1867 допълнително се издава „Малкият лист на М.“, който от бр. 47-93 се нарича „Македонче“.

„МАКЕДОНИЯ“ – печатница, създадена в края на 1866 в Цариград от П. Р. Славейков, за да издава в. „Македония“. Тя е открита още през 1848 от д-р И.

МАКЕДОНСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА в Ц а р и г р а д – комитет към Бълг. читалище в Цариград. Създаден през 1871 като противодействие на грц. силогос (д-во) в Цариград, поставило си за цел погърчване на българите в Македония. Ръководни дейци на М. б. д. са: Л. Йовчев (Йосиф I), Н. Бракалов, Л. Моравенов, Ст. Н. Брадински, Г. Груев и др. Подкрепя училищното образование в макед. селища, застрашени от асимилация, изпраща им ерудирани учители (М. Буботинов, Ст. Захариев, Ст. Михайловски, Г. Динков – Динката и др.), подпомага материално даровити ученици.