“Македония”, печатница

„МАКЕДОНИЯ“ – печатница, създадена в края на 1866 в Цариград от П. Р. Славейков, за да издава в. „Македония“. Тя е открита още през 1848 от д-р И. Богоров за печатането на „Цариградски вестник“, по-късно Н. Михайловски и Т. Бурмов издават в нея в. „Съветник“. Славейков я купува (1866) от Ст. Даскалов с парите, спечелени от превода на Светото писание, и с помощта на Й. Каръягдъ и Хр. Тъпчилещов. Разполага с две преси и 1500 кг бълг., църковнославянски, грц. и фр. букви, знаци за църковно пеене. Първоначално се помещава в широко помещение в кв. „Одун капия“, но още след първото спиране на вестника Славейков се принуждава да я премести в партера на метоха на бълг. църква на „Фенер“. От 1871 тя се намира на ул. „Джамлъ хан“ №15. Ив. Вазов я описва като една бедна и гола стая, без мебели, в която сандъците са ползвани за столове. В печатница „М“. работят около 10 души, като Хр. Паничков е основният двигател на процеса. Помагали са му К. и В. Тинтерови, Т. Енев, Петко Децимиров, Л. Джейков и др. Сред словослагателите в печатницата е бил и младият Илия Йовчев преди да замине за Англия и Америка.

Печатница „М“ заема водещо място по издадена книжовна продукция в Цариград, става катализатор за просветната и културната дейност сред българите. В нея се печата преводна и оригинална художествена литература – на Славейков „Иванчо и Марийка“ (1868), „Хубавинка Янка“, написана по новела от „Декамерон“, “Робинзон на островът си“ от Д. Дефо, „Последний абенсераж“ (1869) от Ф. Шатобриан, преведена от А. Пискюлиев, “Невянка, болярска дъщеря“ (1867) от Н. Карамзин, преразказана от Ст. Захариев, К. Стойоглу издава „Зла жена. Смешно представление в три части“ от Й. Ст. Попович и пр. За нуждите на учебните заведения се печатат „Взаимоучителни таблици“ (1867), „Първа читанка“ (1868), „Кратка читанка“ (1869), „Кратки приказки за деца, преведени и събрани за употребление в началните училища“ (1870), както и преведеният от К. Фотинов „Псалтир“ (1866) и „Кратка свещена история“ (1869) от Славейков. За целите на възпитанието излизат истор. и нравствено-дидактически съчинения – „Св. Д. Солунски и македонските славене с българите“, „Лодойска“ (1868) от В. Шербюлие, „Сиромах Богдан“ (1869) от В. Франклин, „Питомка“ (1868), „Исторически примери върху нравствеността“ (1867) и др. Издават се и любопитни четива като „Наръчен наставник за най-потребните неща за всяка къща и на всякого человека“ (1869), „Готварска книга или наставление за всякакви госби, според както ги правят в Цариград, и разни домашни справки“, „Предвещание или пълно изтълкувание на сънища, видения и явления“ (1870). В печатница „М.“ са отпечатани първите специализирани издания на П. Р. Славейков– детското списание „Пчелица“ и женското „Ружица“ (1871).

Явен е стремежът на Славейков да удовлетворява нуждите на народа от четене и просвещаване. Щедрите дарения, които прави към училища, читалища и дружества, го утвърждават като стожер на духовното развитие през Възраждането. За новооткритото училище в Одрин той дарява 100 буквара, 50 свещени истории и 25 читанки за деца.

Въпреки мащабната дейност на печатницата, тя работи на загуба, за да финансира вестника, чието издаване струва около 2000 гроша седмично (един бр. е 4 бели меджидиета). За да се увеличат приходите, в края на 1867 към печатницата е открита книжарница. След арестуването на Славейков през 1872 кредиторите разпродават имуществото. Пресите и част от буквите са закупени от Хр. Г. Бъчеваров и З. Градинаров, които отварят нова печатница, наречена „Джамлъхан“.

Лит. К у т и н ч е в, Ст. Печатарството в България преди Освобождението. С., 1920, 58-62. Н а ч о в, Н. Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877 г. – Сб. БАН, кн. 15, 1921, 92-93. В а з о в, И. Една цариградска среща. – Сб. В чест на С. С. Бобчев. 1921, 30-32. Н а ч о в, Н. Цариград като културен център за българите. – Сб. БАН, 1925, кн. 19, 182. С л а в е й к о в, Р. Петко Рачов Славейков 1827–1895–1927: Очерк за живота му и спомени за него. С, 1927. Р а д е в, Ив. Столица на оцелелите. С., 1984, с. 26. Д а ф и н о в, З. Петко Р. Славейков. Летопис за живота, творчеството и обществената му дейност. С., 2004. Х а р б о в а, Е. Българското читалище в Цариград (1866–1876) и културно-националното Възраждане. С., 2006. Б о н е в а, В. Архивът на Петко Р. Славейков. В. Търново, 2020.

Н. Михова