Feed

МАЧУКОВСКИ, Венямин (1847, с. Мачуково, Гевгелийско – 1878, Цариград) – журналист, учител. Учи в с. Мачуково, Енидже Вардар и в грц. гимназия в Солун. Под влиянието на проповедници таксидиоти решава да се замонаши; в Зографския манастир “Св. Георги” е ръкоположен за йеродякон. Изпратен в семинарията в Москва, се отказва от религиозния обет ; учи в Историко-филол. ф-т на Московския ун-т; не завършва поради заболяване. Учител в грц. у-ще в Мачуково (1867 – 70). Установява се в Цариград. По време на Руско-тур. осв.

МЕЗДРА – село (дн. град) в СЗ България, на брега на р. Искър. Възниква през първата половина на ХІХ в., когато пастири от ок. села Игнатица, Крета и Моравица се заселват в м. Принчовец и основават малко селце, наречено от турците Мездреа. Сп. Б. Цветкова името му от тур. означава „незаселена обработваема площ, запустяло населено място“. В кр. на XIX в. с построяването на жп линията София – Горна Оряховица населението се увеличава с преселници от гр. Кичево (дн. в Македония). Б. Николов и Р.

МЕЛЕТИЙ Зографски, митрополит Софийски (1832, Струмица – 1891, Кайро) – виисш духовник и книжовник, преводач, учител, обществен деец. Роден в занаятчийско семейство – баща му Спас (Спиридон) Антонов е обущар. Учи в Зографския манастир (1847-51), в семинария (от 1858) и ун-т в Атина; слуша лекции по теософия в Берлин, в Кишиневската семинария и в Санкт-Петербургската духовна академия (1864-66). Приема монашество в Зографския манастир (1851), служи в рус. църква в Атина (от 1858).

МЕТОДИЙ Кусевич (светско име: Тодор /Тоде/ Йовчев Кусев) (1838, Прилеп – 1.ХІ.1922, Стара Загора) – книжовник, просветен и полит. деец, природозащитник, висш духовник. Произхожда от търговско семейство. На 2 г. остава без баща. Учи в Прилеп в бълг. и грц. у-ще /при хаджи поп Константин/, в кръжока на Й. Х. Джинот /1858/. Завършва семинария в Киев /1886-88/ и духовна академия в Санкт Петербург /1888-92/. Основател и секретар на читалище “Надежда” в Прилеп /1867-72/, учител в неделното у-ще и деловодител в еснафското сдружение /1867/.