Мелетий Зографски (Софийски)

МЕЛЕТИЙ Зографски, митрополит Софийски (1832, Струмица – 1891, Кайро) – виисш духовник и книжовник, преводач, учител, обществен деец. Роден в занаятчийско семейство – баща му Спас (Спиридон) Антонов е обущар. Учи в Зографския манастир (1847-51), в семинария (от 1858) и ун-т в Атина; слуша лекции по теософия в Берлин, в Кишиневската семинария и в Санкт-Петербургската духовна академия (1864-66). Приема монашество в Зографския манастир (1851), служи в рус. църква в Атина (от 1858). Отдава се на книжовна и преводаческа дейност в Киприяновия манастир, Бесарабия (1866-69). Пребивава в Цариград (1869). Учител и свещеник в Сливен и Ямбол (1871-72). На 15 окт. 1872 е ръкоположен за Софийски митрополит. Управлява митрополията до 1876 и отново през 1878-83. По време на Априлското въстание (1876) събира данни за тур. жестокости. Обвинен е, че укрива Ботеви четници и е отстранен от длъжност и изпратен в Цариград. След Освобождението сътрудничи нта рус. управление. Един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878). Депутат в Учредителното НС (1879). Заради полит. си дейност е интерниран в Рилския манастир (1883). В края на живота си се заселва в Кюстендил. Заминава на лечение в Кайро (1891). Един от основателите на Нар. б-ка в София – подарява сбирка ценни ръкописи и старопечатни кн. Завещава личната си б-ка и 70 000 лв. на Солунската бълг. гимназия и Светия синод. Дописен член (1881) и Редовен член (1884) на БКД, дн. БАН. Изпраща във в. “Право” и в. “Македония” дописки срещу протестантската пропаганда сред българите (1871). В своите действия и писания е последователен защитник на бълг. църковна независимост – на каноничните права на българите за собствена патриаршия посвещава специална брошура (1872). Изключително разпространение и употреба в духовния живот получават неговия превод на догматическо богословие и практическото му ръководство за длъжностите на свещеника с изяснение на светите тайнства. Фондообразувател: НБКМ БИА – ІІ А 3046, ІІ А 4823, ІІ А 7964; ф. 577, а.е. 1, л. 80; ЦГВИА, ф. ВУА, ед. хр. 8799, л. 115. Съч. За святите тайнства в Православната църква и за отношението до тях на православните. Съставил и издал законоучител на първото военно-павловско (в С.-Петербург) училище священик Василий Михайловский, а превел от рускийт на българский язик священодякон... Санктпетербург, 1867. Изяснение на православното богослужение: на всенощшното (святинеделно) бдение, на литургиите: Василиева, Златоустова и литургията на преждеосвящените дари... с притурка: 1. На святците. 2. Евангелските чтения при литургията и во всичките въскръсни дни на годината. 3. Словар на думи, които ся встрекават в богослужението, но не всекий ги разбира и 4. Повседневните молитви. Съставил и издал законоучител на първото военно-павловско (в С.-Петербург) училище Василий Михайловски, а превел (по 3-то издание) от рускийт на българский язик священодякон ... Санктпетербург, 1867. Догматическо богословие на Православната католическа восточна църква. С притурка на общото ведение в кръгът на богословските науки. Съставил ректорът на Киевската духовна академия архимандрит Антоний [Амфитеатров], а превел от рускийт на българский язик йеромонах... Напечатано в дар и полза на Православната българска църква от Святогорскийт славянобългарский общежителни монастир Зограф. Кишинев, 1869. Българската правда и гръцката кривда. Цариград, 1872. Реч, казана от негово високопреосвещенство святософийскаго Мелетия, 15 октомврия 1872, в народната църква в Цариград подир прочитанието на деянието за определението му преди ръкоположението, което после извърши негово блаженство, придружен от св. Синод. Цариград, 1872. Отговори на най-важните възражения против истинната вяра. 1890. Длъжностите и правата на свещениците. С подробно изложение на изповедта, брака и степените на сродствата. С., 1897.

Лит. Й о р д а н о в, В. Дарители на народната просвета. С., 1911, 142-145, С т о и л о в, А. Български книжовници от Македония.Т. 1. С., 1922, 71-72, Ц а н к о в, Ст. Българската православна църква... , 44-46, П о г л у б к о, К. За да бъдат полезни на народа си. С., 1976, с. 31.

Камен Михайлов