Методий Кусевич

МЕТОДИЙ Кусевич (светско име: Тодор /Тоде/ Йовчев Кусев) (1838, Прилеп – 1.ХІ.1922, Стара Загора) – книжовник, просветен и полит. деец, природозащитник, висш духовник. Произхожда от търговско семейство. На 2 г. остава без баща. Учи в Прилеп в бълг. и грц. у-ще /при хаджи поп Константин/, в кръжока на Й. Х. Джинот /1858/. Завършва семинария в Киев /1886-88/ и духовна академия в Санкт Петербург /1888-92/. Основател и секретар на читалище “Надежда” в Прилеп /1867-72/, учител в неделното у-ще и деловодител в еснафското сдружение /1867/. Участва в Църковно-нар. събор /1871/ в Цариград; учител в града /1872-73/. Приема монашество под името Методий /1873, Цариград/, ръкоположен за архимандрит /1873/ и назначен за протосингел на Пловдивския митрополит. След Апр. въстание 1876 подпомага пострадалите, организира събирането на сведения за тур. жестокости от 46 села. В навечерието на Руско-тур. осв. война 1877-78 емигрира в Одеса и сътрудничи на Гл. щаб на рус. войски. Участва в движението срещу Берлинския конгрес, привърженик за кратко на унията. Протосингел /1880-86/ на Екзарх Йосиф, полага грижи за образователното дело в Македония, радетел за причисляването на спорните макед. епархии към Бълг. екзархия. Ректор на бълг. семинария в Цариград /1892-94/. Ръкоположен за Велички епископ /1894/ и назначен за управляващ Старозагорската епархия; от 1896 е неин митрополит. Лишен от административни права от Светия синод на Бълг. православна църква /1904/, впоследствие възстановен. Създател на парка “Аязмото” в Стара Загора. М.К. сътрудничи на в. “Македония” и “Право” от края на 60-те и нач. на 70-те г. с дописки за образователното, културното и духовното състояние в някои макед. селища. Интересно е отвореното му писмо до екзарх Антим І, в което са представени каноническите основания за бълг. борба за църковна независимост /”Право”, № 16, 1872/. След Освобождението е активен пропагандатор на идеята, че християнското възпитание трябва да стане основа при личностното формиране на подрастващте поколения. Автор на религиозно-нравствени произведения и мемоари. Съч. Въспитанието в духът на християнството или безбожието води към безнравственост, създава тирания, робство, отчаяние и социални несчастия. Казанлък, 1895; 2 изд. Възпитанието в духа на християнството. Стара Загора, 1902. Митрополит Методи Кусевич до председателя Уилсон. (отворено писмо) Бмг. Македония в своите жители само сърби няма. Чирпан, 1913.

Лит. Е н и ч е р е в, Н. Възпоменания и бележки. С., 1906, с.167. Б а ж д а р о в, Г. Митрополит Методий Кусевич. Живот и дейност. С., 1922. К у с е в, Вл. Г. Към биографията на Митроп. Методий Й. Кусевич. – Макед. преглед, 1926, № 4. К ю р к ч и е в, П. Методи Кусевич. Едно знаме на българския дух. С., 1934. Арх. Д о м и т и а н. Методий Кусевич и църковно-народната борба. – В: 100 г. от учредяването на Българската Екзархия. С., 1971. Ц ъ р н у ш а н о в, К. Големият български възрожденец Митроп. Методий Кусев. С., 1992.

К. Михайлов