Feed

НАЙДЕНОВ, Иван Иванов (21. III. 1834, Казанлък – 15 IX. 1910, Пловдив) – журналист, публицист, преводач, издател, учител, общественик. Роден в семейството на абаджия. Учи в родния си град. Учителят му Филип Велиев, е един от първите преводачи на Омир, го препоръчва за преподавател в Куленската махала. Ученик на Н. по това време е Христо Т. Стамболски, с когото по-късно го свързва приятелство. През 1855 заминава за Цариград и започва работа като писар в търговска кантора по препоръка на Хр. Тъпчилещов.

НАЙДЕНОВ, Стоян (неизв.) – публицист. Произхожда вероятно от бълг. емигрантско семейство от Бесарабия (Е. Сюпюр съобщава, че името Н. се среща и в Измаил). Учи в Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където е и учител (1869). Заедно с Ал. Узунов и Ив. Теохаров издават на бълг. и рум. език книгата „Теглилата на жителите от Румънска Басарабия“ (1869), излиза и като притурка на в. „Народност“ (№ 13, 1869).

“НАПРЕДЪК“. В е с т н и к   з а   н а р о д н и, п о л и т и ч е с к и  и  к н и ж е в н и  н о в и н и – обществено-полит. и общообразователен вестник. Продължение на в. „Право“, чиято номерация следва. Излиза в Цариград от 5 юли 1874 до 10 юни 1877 седмично, 3 непълни г., 135 бр. Отпечатва се в печ. на Д. Арамиан. Притурки: към № 128 и 129, 1877. Ок. 1000 абоната в 20 селища. Ред.: Ив. Найденов; за кратко време в ред. работят П. Р. Славейков и С. С. Бобчев. Сътрудници: П. Р. Славейков, Ив. Славейков, Ив. Вазов, С. С. Бобчев, Н. Начов, П.

„НАРОДНОСТ“. Б ъ л г а р с к и й   в с е о б щ   в е с т н и к – обществено-полит. вестник. Излиза в Букурещ от 24 окт. 1867 до 6 юли 1869 седмично, 2 г., 75 бр. Отпечатва се в печ. на К. Н. Радулеску. Орган на ТЦБК. Притурки: Прибавка (1 л.) към г. 1, № 4, 13, 25 и 28 и брошура „Помежду нас“ от С. Г., 5 ноем. 1867, 12 стр. (към г. 1, № 9). Мото: „Правдата е основът на царщините. Само праведното удовлетворение на народностите ще заздрави всеобщий мир“. От № 40, 20 септ. 1868 „Н.“ се списва и на рум. език (паралелен текст). Ред.: Ив.

НАТАНАИЛ ОХРИДСКИ и ПЛОВДИВСКИ (светско име Нешо /Недялко/ Стоянов /Станков/ Бойкикев) (26. Х. 1820, Кучевиста, Скопско – 18. ІХ. 1906, Пловдив) – книжовник, участник в нац.-осв. движение, висш духовник (митрополит), изследовател на църковната история. Произхожда от семейство на земеделци. Учи в килийно у-ще при църквата “Св. Спас” в с. Кучевища (6 дек. 1826-29), в близкия манастир “Св. Архангел” и в манастира “Благовещение Пресветой Богородици” край Побуже (1829-32), в Скопие при даскал Никола (1832- април 1835), в Самоков (април 1835-36) при Н.