Натанаил Охридски и Пловдивски

НАТАНАИЛ ОХРИДСКИ и ПЛОВДИВСКИ (светско име Нешо /Недялко/ Стоянов /Станков/ Бойкикев) (26. Х. 1820, Кучевиста, Скопско – 18. ІХ. 1906, Пловдив) – книжовник, участник в нац.-осв. движение, висш духовник (митрополит), изследовател на църковната история. Произхожда от семейство на земеделци. Учи в килийно у-ще при църквата “Св. Спас” в с. Кучевища (6 дек. 1826-29), в близкия манастир “Св. Архангел” и в манастира “Благовещение Пресветой Богородици” край Побуже (1829-32), в Скопие при даскал Никола (1832- април 1835), в Самоков (април 1835-36) при Н. Тонджоров, в Прилеп (1836-37) при Г. М. Самуркашев, в семинариите в Кишинев (1839-44) и в Одеса (септември 1844-47). Завършва Духовната академия в Киев (1851) със степен кандидат на богословието с темата “О том что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольскаго Патриархов”. Приема монашество в Зографския манастир (27 юни 1837) с името Натанаил, ръкоположен за дякон (20 ноем. 1848), йеромонах (24 ноем. 1848), архимандрит (27 авг. 1857). Предприема пътуване из Европа с научна цел – Москва, Санкт Петербург, Варшава, Прага, Виена, Пеща, Нови Сад, Сремски Карловци, Фрушка гора, Белград, Джурджу, Браила, Галац, Цариград (1851-52). Учител в Зографския манастир (11 апр. 1853-54). Пътува по манастирски дела (1854-57). Игумен и наместник на Добровецкия манастир “Св. Георги” в Молдавия (до 1869). Ръкоположен за Охридски митрополит (септ. 1872), изпълнява длъжността от 1874 до 1877, когато е извикан от Българската екзархия в Цариград. Един от организаторите на въоръжената борба за освобождение на Македония; ръководител и вдъхновител на Кресненско-Разложкото въстание 1878-79. Управлява Ловешката епархия (1879-91). Пловдивски митрополит (1891-1906). Още през 50-те г. поддържа връзки с видни учени и културни дейци – И.И. Срезневски, Н. И. Мурзакевич, П.Й. Шафарик, В. Ханка, В.С. Караджич и др. Опитва се да създаде лит. общество “Българска матица” (съвм. с К. Петкович). Член на настоятелствата на бълг. у-ща в Болград, Галац и Браила. Книжовните занимания на Н.О. и П. започват в манастира “Трескавец” (1836-37), където превежда части от “Благовестник” на Теофилакт, от “Алфавит духовний” на Димитрий Ростовски (не са запазени), “Служение еврейско” (обнародвано по-късно). Заедно със З. Княжески превежда “Зерцало или Огледало християнское...”, в която е отпечатано стихотворението “О, Ветре Северний” – образец на възрожденската пиитическа поезия. Проявява се като един от първите български библиографи – съставя заедно с Ив. Шопов “Список на Болгарски книги за нововъзраждаемата Болгарска писменост в ХІХ век” (Прага, 1852). През периода 1849-51 превежда за нуждите на руската имперска канцелария материалите, свързани с българо-гръцката “черковна разпра”. Сътрудничи с дописки, статии, отворени писма и речи на сп. “Български книжици” през 1858-60, “Цариградски вестник” – 1860, “Отечество” – 1861, “Съветник” – 1863, “Българска пчела” – 1864, “Въсток” – 1865, “Народност” – 1868, “Право” – 1872. Сред тях важно значение имат публикацията на дисертацията му в “Български книжици”, противодействието срещу католическата пропаганда (полемика с “България” и Др. Цанков), полемиката му с в. “Съветник” за образованието на бълг. духовници, защитата му на бълг. църковна самостоятелност. Най много усилия Н. О. и П. полага за изследването на истор. права на Бълг. православна църква и ролята на Първа Юстиниана. В Света гора Н.О. и П. става майстор-резбар на дървени просфорни печати (през 1857 изработва личния печат на Г.С. Раковски); активен преписвач на религиозна литература. Оставя ценна автобиоглафия – “Жизнеописание Митрополита Охридо-Пловдивскаго Натанаила” (писано 1896-1900). Фондообразувател – НБКМ БИА, ф. 67 к; негови документи и материали за него се съхраняват в редица архиви (на Ст. Стамболов, В. Друмев, Н. Геров, В. Златарски, Б. Пенев, БКД и др., вж. пълен списък в книгата “Натанаил Охридски. Борба за България”, С., 2003, 303-304). Псевд. Н. Богдан, Един Задунаец, А.Б., Богомолец Българин, Богомолец Богдан. Съч. Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от свещено и божествено писание ветхо и новое.../съвм. с Г.М. Самуркашев/. Солун, 1839. Зерцало или огледало християнское, което содержава мисли спасителни и увещания дешуполезни и весма нужни за всякаго християнина, който желае да познай своето християнско живеяни и евангелската истина. Превели от славянский на българский язик с допълнение... и брат его Зохарий Княжески. М., 1847. Святителское поучение к новопоставленнаго свещеника, което е изписано из правилата на святи апостоли и святи отци. Превел от славеноросийскиа на българский язик в полза на българското духовенство монах...М., 1847. [Прибавка] Книга втора. Сокращений катихизис... М., 1847., Нови сад, 1856. Приятелскойе писмо от българина к гръгу. Написал Н. Богдан, изправил же и урядил на блъгарски... Прага, 1852. Детински подарок. За това, що всяки член домашняго общества длъжен йе и може да изплънява своя длъжности. Прага, 1852. Кратко християнско наставйенийе от Тихон Задонски, коие събрал и поблъгарил...Прага, 1853; 2 попр. изд. Русчук, 1868. Указанйе пъти, къй води в царство небесно. Разговор из поучении, що била говорена на новопросвященния християни от преосвещеннаго Инокентия епископа Камчатскаго, Курилскаго и Алеутскаго. Поблъгарил Киевския духовния академия ученик священноинок блъгарския Атоно-Зографския обители... Прага, 1853. Краткое сказание за преподобнаго отца нашего Димитрия Бесерабовскаго, коего мощи почиват в Унгро-Влахийска, в Букурещ, Митрополитска църква. Поблъгари, издаде и подари на блъгарската книжнина... Цариград, 1858. Отговор от българското общество... Прага, 1861. Кратко изъяснение на божествена литургия. Побългарил...Браила, 1864. Ответ писавшему в 18 брой на Българската пчела за монастири в Хилиндар, Зограф и Рила от... Браила, 1864. Буквар славено-български заради училище на Скопско Черногорско село Кучевиста. Букурещ, 1865. Произшествие в Скопска епархия от 1860 до 1865 година. Написано... Браила, 1865. Реч архимандрита..., произнесена от него на 24 септ. 1872 в Бълг. народна църква на Фенер при провъзглашението му за архиерей. [Заедно с] приветствувателна реч от Н.Пр. архиман. Мелетия Зографскаго рпри тържественото ръкоположение на свето Охридскаго г-на... [и] слово, сказано от П.Р. Славейкова при ръкоположението на първий българский архиерей за Охрид. Цариград, 1872. За Юстинянови права на Охридската архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие. Цариград, 1873, С т а н к о в, А. Натанаил, митрополит Охридо-Пловдивски. Жизнеописание /автобиогр. бел./.- СбНУ, 1909, № 25, Натанаил Охридски. Борба за България /Подбор, ред., бел. и предговор В. Топалова/. С., 2003. Лит. Е н и ч а р е в, Н. Дядо Натанаил. В кн. му: Възпоменания и бележки. С., 1906, 392-397, С п р о с т р а н о в, Е. Два исторически момента от живота на дядо Натанаил.- Духовна прпобуда, 1906, № 14-15, 6-8, М и т р о п о л и т Н а т а н а и л. В: Летопис на БКД.С., 1908, VІІІ, 88-99, С т о и л о в, Н. Български книжовници от Македония през ХVІІІ и ХІХ век. Натанаил Охридско-Пловдивски.- Развитие. С., 1918, № 19, 592-597, Р а д е в, С. /за него/. В кн. му: Македония и Българското възраждане от ХІХ век. С., 1927, 114-130, М а д ж а р о в, А. Една стара ценна книга.- Духовна култура, 1931, № 46, 120-127, В е л я н о в, К. Натанаил митрополит Охридски и Пловдивски. Едно от светилата на Българското възраждане.- Просвета, 1941, № 8, 924-927, К и р и л, патриарх български. Натанаил митрополит охридски и пловдивски. /1820-1906/. С., 1952, Б а л а к и н, Ал. Вклад ученных Москавского университета в исследовании фольклора и литературы болгар.- Изв. Ин-та за бълг. л-ра. 1958, № 6, 123-177. Ц ъ р н у ш а н о в, К. Митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски – духовник и революционер.- В сб.: Априлоското въстание и българската православна църква. С., 1977, 425-440, Д о й н о в, Д. Кресненско-Разложкото въстание. 1878-1879. С., 1979, 10, 17 и сл., Т о п а л о в, К. Българска възрожденска поезия. С., 1980, В е л ч е в, Б. Натанаил Зографски, Охридски и Пловдивски. 1820-1906. –В кн.: Български възрожденски книжовници от Македония. С., 1983, К о л е в а, Ж. Натанаил Охридски. В: Радетели за просвета и книжнина. С., 1986, 168-174.

К.Михайлов