Луковит

ЛУКОВИТ – село (дн. град) в Сев. България, разположено на двата бряга на река Златна Панега. Сп. Археологически проучвания на мястото на Л. е имало поселище още през III-II хилядолетие пр. Хр. Следи от присъствието на първобитни хора са открити в пещерата Темната дупка. По тези земи са живели тракийски племена, за което свидетелства Луковитското сребърно съкровище от IV век пр. Хр. Сведения за Л. се срещат в османски регистри от XV в., както и в исторически документи от ХVІІ в. Според турски регистри от XV век село Гюрне Лукович  (Горни Луковит) вече е съществувало от около 1430 г. В документ от 1495 г. се съобщава, че село Горни Луковит наброява 47 къщи и заедно с Карлуково, Долни Луковит и др. села се числи към вилаета Неделичко. Според османските архиви, през 1516 г. в Л. започва да се разпространява ислямът, а към края на XVII (1683-1687 г.) е подложен на насилствено помохамеданчване, заедно с др. околни селища. През 1799 г. Софроний Врачански намира спасение от кърджалиите и пазвантските хайдуци в близкия Карлуковския манастир. Сп. нар. предания по това време хората от околните местности Горни Глигор, Долни Глигор и Кабар се преселват в Л., за да се спасят от турците. Сп. В. Миков през 1860 г. Л. наброява 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението почти всички помаци се изселват. От този период датира нар. песен "Луковитски моми". Към 1893 година в селото живеят 133 помаци През 1889/1890 г. Л. е част от Луковитска околия, включваща 16 общини и 23 села. Съществуват данни за абонамент за сп. „Читалище“ през 1872, финансиран от спомоществователи. В края на века се създава „Образователно дружество „Съзнание”. През зимата на 1892/1893 и на 1893/94 то организира театрални постановки, с цел набиране на средства за откриване на читалище. Сред поставените пиеси са „Руска” и „Михалаки чорбаджи” от Ив. Вазов, „Стоян войвода”; „Насила оженване” от Молиер, „Невенка и Светослав” от К. Величков. Ролите се изпълняват от учители и учителки. Пиесите се изнасят първоначално в старото училище, а по-късно в коридора на класното училище. Читалище „Съзнание“ е основано на 10 септ. 1895. Негови учредители са 16 души, сред които учителите Т. Ц. Духовников, Д. А. Анчев, П. Оджаков, Н. Дейков, Н. и П. Табакови, Хр. Монев. Негов първи председател е Тр. Бояджиев. През 1896 има 41 членове, през 1897 – 25, 1899 – 30, 1900 – 47. Първата читалня е отворена в дюкяна на П. Табаков с дарени 250 книги. През 1898 г. Л. става град. Първото училище в Л., „Инж. Г. Ив. Вълков“, е построено през 1898 г. През 1905 г. е открита читалищната библиотека с първи библиотекари Анка Попова, Димитра Павлова и Симеон Балинов.

Лит. 50 години читалище „Съзнание”. Юбилеен лист. 23 дек. 1945. Луковит, 1945. 100 г. читалище „Съзнание” – гр. Луковит. 23 април 1996. Луковит, 1996.

Б.Илиева