Feed

КРАЙОВА – град в Румъния, център на бълг. преселници и емигранти през Възраждането. През 1865 Г. С. Раковски се обръща с позив към бълг. колония в града да създаде бълг. у-ще, църква, читалище и др. обществени институции. Бълг. читалище е основано през 1871; учредени са частен рев. к-т и филиал на Бълг. централно благотворително общество. Но бълг. училище и бълг. църква не са построени, поради което българите от К. са критикувани остро от в. „Свобода“ и „Отечество“. В крайовската гимназия учи В. Берон, окръжен лекар в града е П.

КРАТОВО (Коритос, Коритон) – град в дн. Македония. Първите сведения за града датират от втората половина на XII в. в записките на арабския пътешественик Идриси. След падането на България под Османско владичество влиза във Велбъждката (Коласийска) епархия. През 1446 е вече част от диоцеза на Охридската архиепископия, а през 1577 бива присъединен към възстановената Пекска патриаршия до закриването ѝ през 1766. Преминава в Цариградската патриаршия до 1870, след което става част от диоцеза на нововъзникналата Българска екзархия.

КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР "Св. Георги Побездоносец" - разположен на 4 км северно от кв. Кремиковци в София, в местността „Градището“. Построен вероятно при управлението на цар Иван Александър, м. е разрушен през 1382 г. във времената на османското нашествие. В 1493 г. софийският войвода Радивой го възобновява в памет на починалите си деца Теодор и Драгана. В преддверието Ктиторът Радивой и семейството му са изографисани, поднасящи църквата в дар на софийския митрополит Калевит и на патрона на манастира св. Георги Победоносец. Старата църква в двора на Кр.м.

Кричим – град, разположен на р. Въча, до северните склонове на Родопите, на 30 км. югозападно от Пловдив. Името на К. е споменавано от различни хронисти като Κριτθιμος, Crucemont, Kryhm. Преобладава разбирането, че етимологията на К. идва от старобълг. дума на глагола „крчм“ (кричам, крещя) и се свързва с оглушителния речен кънтеж. Според някои името К. означава рударско-железарско селище, а други го свързват с латинското “cricemonti” – планински кръст, кръстопът. К. възниква още от Античността ок. 2000 г.