Feed

КИФАЛОВ, Михаил Райчев (1783, Тетевен - 7.I.1868, Букурещ) - преводач, издател. Начално образование получава в манастира „Св. Илия” край Тетевен. След опожаряването на града от кърджалиите продължава учението си в Румъния. Висше образование завършва в Русия (вероятно филология). Приема рус. поданство и работи като губернски секретар в Одеса. През Руско-тур. война 1828-29 е секретар и преводач към рус. главно командване. Преводач в кабинета на губернатора на Молдо-Влахия (1829-33). През 40-те г.

КИШЕЛСКИ (Киселски), Иван Попкиров (ок. 1820, Котел – 1880, Одеса) – обществен и полит. деец, генерал (1878) от рус. армия. Учи в грц. училище в Куручешме, Цариград, и във военно у-ще в Русия. Завършва Втора киевска гимназия (1851). На 5 окт. 1851 постъпва в Математическия ф-т на Киевския ун-т „Св. Владимир“, където следва на т. нар. „професорска издръжка“ до нач. на Кримската война 1853-56. По време на войната е преводач в Главния щаб на рус. армия. Съдейства за образуване на бълг.

КИШИНЕВ – столица на Молдова, в състава на Русия от 1812, център на бълг. преселници. Първите от тях се установяват в града през II-та половина на XVIII в. През 1819 в К. живеят 521 бълг. семейства (ок. 2000 души). Броят им се увеличава след Руско-тур. война 1828-29 и Кримската война 1853-56. Кишиневските българи подпомагат църковната борба и национално-освободителното движение, създават свои учебни и обществени институции. В К. има 2 бълг. църкви – „Възнесение Господне“, построена в края на XVIII в., и „Св. Георги“ – през 1819.

КИЧЕВО (Кърчево, Κιτζαβιν, Κιτταβα, Κυτζαβιν) – град в днешна Македония, на североизток от Охрид при изворите на р. Велика, приток на р. Треска, вливаща се в р. Вардар (И. Снегаров); българско селище от IX в., става част от Охридската епархия в началото на XI в. Образува отделна епархия с Дебър през XII в. и влиза в диоцеза на Охридската архиепископия до нейното разтуряне през 1767. През 1873 в Кичево са преброени 474 домакинства с 1050 жители мюсюлмани и 360 българи.

КЛАЙНЕР, Блазиус (неизв.) - книжовник, католически духовник. Член на францианската бълг. „провинция“, гр. Алвинц (дн. Винцу-де-Жос , Румъния). Първоначално е послушник, след това – монах. Живее между бълг. католици, прогонени от Б-я след Чипровското въстание 1688. Игумен на бълг. францискански манастир в Алвинц (1762), „провинциален настоятел“ на бълг. францисканска провинция (1764-67, 1773-76).

„КЛЕПАЛО“ – „жлъчен и саркастичен лист“. Излиза в Браила, според В. Христу през 1872, 2 бр., които той притежавал. Издаван от Д. Паничков.

Лит. Х р и с т у, В. Едно неизвестно досега изложение на дядо Паничков. – Лит. глас, № 598, 1943.

КЛИСУРА – село (дн. град), на 29 км зап. от Карлово, на 30 км изт. от Пирдоп и на 15 км североизт. от Копривщица. Името му произлиза от специфичното местоположение. Възниква вероятно около османското нашествие. Сп. предание, цитирано от Г. Данов, най-ранното заселване било в кр. на ХІV в., на 3-4 км на запад от днешното селище, в седловината Козница. В края на ХVІІІ в. К. наброява 1200 дървени къщи. На два пъти К.

„КНИГОВИЩЕ ЗА ПРОЧИТАНЕ“ – филол. общообразователно списание. Първата книжка е издадена в Прага през 1874 в печатницата на Гинек Милетки, останалите 5 книжки са редактирани в Пловдив, отпечатани са във Виена, в печатницата на Я. С. Ковачев. Ред.: Ив. Богоров. Програма: „Да избродим, разработим и оправим българский наш език“.

КНИГОИЗДАВАНЕ – сбор от дейности, насочени към отпечатване на оригинални, преводни и компилативни ръкописи. През различните епохи и в различни страни то се осъществява по различен начин. Новобълг. печатна книга през Възраждането, при липса на държавни институции, които да съдействат за нейното обнародване, е подпомагана от спомоществователи, от заможни българи дарители. Първи опити за организиране на издателска дейност в България прави Българска книгоиздателска задруга в Брашов. Но програмата, с която излиза, остава неосъществена.