Клисура

КЛИСУРА – село (дн. град), на 29 км зап. от Карлово, на 30 км изт. от Пирдоп и на 15 км североизт. от Копривщица. Името му произлиза от специфичното местоположение. Възниква вероятно около османското нашествие. Сп. предание, цитирано от Г. Данов, най-ранното заселване било в кр. на ХІV в., на 3-4 км на запад от днешното селище, в седловината Козница. В края на ХVІІІ в. К. наброява 1200 дървени къщи. На два пъти К. е нападана и опустошавана от кърджалии (1793 и 1800), при което населението се разпиляло из планината и по-големите градове (Златица, Карлово, Казанлък, Пазарджик). Сп. К. Иречек, завърналите се жители се заселили на изток, в нач. на Кознишкия проход, където създали селото Прасадин Дервент. В описанието си поп Константин съобщава, че през 1819 К. наброява 500 къщи. Основен поминък на населението е скотовъдство (овцевъдство), абаджийство, отглеждане на маслодайна роза, гурбетчийство и търговия (с Цариград, Анадола, островите на Бяло море). По време на Кримската война К. наброява над 800 къщи с ок. 4000 жители. Изграден бил голям храм, строели се двукатни къщи, чешми, мостове. За пръв учител се сочи поп Войно (ок. 1785), който в дома си обучава деца на черковно пеене, часослов, псалтир и апостол. От опожаряването през 1800 до 1808 в К. няма действащо училище. От 1808 до 1822 е създадено килийно училище, в което учителстват поп Стойко, поп Макавей и поп Филип. По искане на общината в К., изпращат от Хилендарския манастир за учител поп Костадин (1825-29); след него учители са Хаджи Първан Макавеев (1831), Никола Иванов (1831-1835), Петър Таламбасов (1835-1836). През 1836 училището е затворено (до 1837) заради чумната епидемия. П. Таламбасов продължава да учителства и след това (1837-1839), след него преподават Груйо Николов (1839) и Григор поп Филипов. От 1845 до 1855 учители са Петър Ст. Таламбасов и Петко Божков. След тях идва Христо Г. Данов (1855-1858), който заменя килийното обучение с взаимоучителната метода, като въвежда и безплатно обучение. През 1857 е построено ново двуетажно здание, приспособено за обучение по Бел-Ланкастърската взаимоучителна метода. В него учителства Веселин Груев, брат на Йоаким Груев. Сред учениците му са Р. И. Блъсков, Н. М. Начов, Хр. Ф. Попов. През 1862, след като завършва Белградската гимназия, Ст. Ф. Попов става главен учител в К., класовете се увеличават на пет, обучението се извършва по гимназиална програма, изучават се тур. и фр. по Олендорфовата метода, както и лат. граматика. През 1850 даскал Петко Божков поставя началото на девическото образование в К. В периода 1850-1857 девойките се обучават в метоха при църквата „Св. Никола” от калугерките Исидора, Христина, Теотиста (Анастасия Цачева) и от учителката Гина Костова (1856-57). През 1874 е построено девическото училище „Св. Седмочисленици”. В него учителстват Цана Фъргова, Танка Шивачева, Зюмбюла поп Стефанова и Ганка Найденова, като последните две ушиват знамето на клисурските въстаници. Към 1855 се отнася началото на читалищното дело в К., с инициативата на Хр. Данов да обучава и възрастни. През 1857 той основава първата библиотека за самообразование. Със съдействието на спомоществователи в К. се получават „Цариградски вестник“ (1858), „Духовни книжки“ (1864), „Право“ (1869), „Училище“ (1870-73), „Читалище“ (1870-74), „Слава“ (1871-73), „XIX век“ (1876). Спомоществователи от К. има за книгите: „Аритметическое руковоство“ (1835); „Краткое начертание на всеобщата история“ (1836) от Ан. Кипиловски; „Христоития“ (1837) от Р. Попович; „Месецослов или Календар вечний“ (1840) от Хр. Сичан-Николов; „Служба св. Харалампия“ (1843), прев. от Н. Рилски – 17 екз.; „Стихийна аритметика“ (1843) от С. Радулов – 35 екз.; „История на Александра Македонца“ (1844), прев. Хр. П. Василев – 24 екз.; „Първичка българска граматика“ (1844) от Ив. Богоров; „Гледало ради слав. Болгарската псалтика“ (1848) от Н. Триандафилов; „Извод от физика“ (1849) от Н. Геров; „Диплография“ (1850) от Ст. и Хр. Караминкови; „Введение в всеобща история“ (1851), прев. А. Чолаков; „Водител за взаимните училища“ (1852) от С. Доброплодни – 53 екз.; „Житие св. Григория Омиритскаго“ (1852), прев. А. Петрович; „Кратко описание на Св. Гора“ (1853) от А. П. Гранитски; „Писменник“ (1853) от С. Доброплодни – 57 екз.; „Изяснения на неделните евангелия“ (1857) – 61 екз.; „Писма за службата божия“ (1858) – 30 екз.; „История блъгарска“ (1869) от Г. Кръстевич – 42 екз.; „Лукреция Борджия“ (1872) от В. Юго; „Емилия Галоти“ (1873) от Г. Лесинг и др. К. е родно място на възрожд. книжовници Христо Г. Данов, Илия Р. Блъсков, Марко Д. Балабанов, на революционерите Никола Караджов, Григор Попбожков, Нейчо Калъчев; К. често е посещавана и от Левски. През 1876 К. се причислявала към Четвърти революционен окръг, начело с П. Волов и Г. Бенковски, тук отсяда и Т. Каблешков. По време на Априлското въстание К. е опожарена от башибозушките орди на Тосун бей. Част от населението търси спасение в Копривщица. Възстановяването след погрома е тежко, както посочва К. Иречек, след Освобождението К. наброява едва 1550 жители и 369 колиби.

Лит. Т е о ф и л о в, П. Клисура. С., 1964. Д а н о в, Хр. Г. За теб, мили роде! : Избрани статии, спомени и писма (за просвещението). Пловдив, 1968. Д а н о в, Г. Средна гора: Пътеводител. С, 1971. Е н ч е в, Хр. Клисура. Исторически очерк. С., 1971. Г е о р г и е в а, Б. Спомени за моя род. С., 2010. П о п о в, Хр. Град Клисура в Априлското въстание. С., 2010. А л е к с и е в, Ал. Открит е печатът на Клисурското черковно настоятелство. – Минало, 2014, кн. 4, 4-7.