Кишелски, Иван Попкиров

КИШЕЛСКИ (Киселски), Иван Попкиров (ок. 1820, Котел – 1880, Одеса) – обществен и полит. деец, генерал (1878) от рус. армия. Учи в грц. училище в Куручешме, Цариград, и във военно у-ще в Русия. Завършва Втора киевска гимназия (1851). На 5 окт. 1851 постъпва в Математическия ф-т на Киевския ун-т „Св. Владимир“, където следва на т. нар. „професорска издръжка“ до нач. на Кримската война 1853-56. По време на войната е преводач в Главния щаб на рус. армия. Съдейства за образуване на бълг. доброволчески отряд и участва като боец в него; при отбраната на Севастопол проявява изключителна смелост. Разработва проект за създаване на организация "Безсмъртно братство“ (1856). След войната е на рус. военна служба. През 1857 пътува из Б-я с разузнавателна задача, възложена му от рус. генерален щаб. От 1858 служи в Кавказ, от 1868 – в Одеса, където подпомага организирането на бълг. чети. Поддържа активни връзки с бълг. рев. емиграция в Румъния – Г. С. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев. Изпращан е с мисия от рус. пр-во до Букурещ (1868) и до Белград (1876) по бълг. въпрос. Разпространява съставен от него „План за постепенното приготвяне за освобождение на България“ (1876). За нуждите на въстаническата въоръжена борба написва „Ръководство за успешен бой с турците“ – първата бълг. военна книга. През Руско-тур. осв. война 1877-78 е на разположение на княз В. А. Черкаски и на Временното рус. управление в Б-я. След Освобождението е губернатор на Варна (1878) и Видин (1879). К. е първият българин, който достига до чин генерал в рус. армия. Временен сътрудник е на в. „Свобода“ – 1871, и в. „Стара планина“ – 1876. НБКМ-БИА, ф. 3 (Иван Кишелски); ф. 5, а. е. 7, л. 113-114; ф. 10, а. е. 2, л. 2; ф. 113, а. е. 7, л. 3-4; ф. 227, а. е. 21, л. 1-58. ЦГВИА, ф. ВУА, ед. хр. 8799, л. 147а. ЦГИА – Л., ф. 733, оп. 147, д. 311, л. 78.

Съч. Протест от един българин противо някой си, български работи в Букурещ. 1869. Ръководство за успешен бой с турците от ... Букурещ, 1876.

Лит. Генерал Ив. П. К. Кишелски. – Поборник – опълченец, I, 1898, № 1. С т о й ч е в, Ив. Генерал Иван К. Кишелски – Военно-истор. сб., 1947, № 63. М и л к о в а, Ф. Държавно-правни и организационни възгледи и разпоредби в българското национално-освободително движение. С., 1977. История на България. Т. 6. С., 1987, с. 212. Т о д е в, Ил. Кой кой е сред българите XV-XIX в. С., 2000, 138-139. 

Св. Русинова