Feed

КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев (XI.1834, Копривщица – 21.I.1879, Русе) – писател, рев. деец, журналист, публицист, фолклорист, лит. критик, брат на П. Каравелов. Роден в семейство на бегликчия. Учи в Копривщица – първоначално в килийно у-ще, после – във взаимоучително у-ще при Хр. Пулеков. От 1846 е ученик на Н. Геров. От 1850 продължава образованието си в Пловдив – по желание на баща си учи в грц. гимназион (1850-52). Презрителното отношение на преподавателите към бълг. език и култура, разрастващата се борба между бълг.

КАРАДЖИЧ, Вук Стефанович (Vuk Stefanović Karadžić) (7. 11. 1787, Тършич, Сърбия –7.2.1864, Виена, Австрия)  срб. фолклорист, лингвист, етнограф, славист, доктор по философия. Реформатор и кодификатор на съвременния срб. език и правопис. Образованието си получава в Лозница, Петрине и в т. нар. Велика школа в Белград. Емигрира и работи във Виена (от 1813). Създател на собствена азбука (срб. кирилица и аналогичната й срб. латиница). Въвежда народния език в литературата, като следва фонетичния принцип.

КАРАКОНОВСКИ, Васил Кочев (1840, Ловеч - 10.II.1905, Цариград) - общественик, журналист и преводач. Учи в Ловеч, завършва гимназия в Белград (1858) и Медицинския ф-т на Московския университет (1864). Лекар на рус. посолство в Цариград и рус. консулство в Солун. Включва се активно в борбата за църковна независимост. През Руско-тур. осв. война е на служба в Гл. квартира на княз В. А. Черкаски, изпълнява и дипломатически поръчения във Виена и Атина. След Освобождението е нар.

КАРАКОСТОВ, Стефан Любомиров (7.IХ.1915, Бургас -28.II.1988, София) - театрален и лит. критик и историк, публицист. Завършва слав. филолгия в СУ (1941). Преподавател (1946) в Държ. театрално училище в София, проф. (1951-70) по история на рус. и съв. театър и ректор (1968-69) във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). От 1970 е проф. в Ин-та по философия при БАН.

КАРАМИНКОВА, Елисавета Иванова (Ел. Ив. Горанова (Пулиева) – Караминкова) (24.ХII.1849, Карлово – 1.IХ.1920, София) – преводачка и обществена деятелка. Сестра на Б. Горанов, родственица на Хр. Ботев и на Евл. и Хр. Георгиеви. Учи в Карлово при Хр. Печева. През 1859 семейството й се премества в Галац, където продължава образованието си при Хр. Ваклидов. Завършва Висшата девическа школа в Прага (1867) и се завръща в Карлово. Омъжва се за калоферския търговец Хр. Караминков и се премества в Калофер. По нейна инициатива на 16 ноем.

КАРАСТОЯНОВ, Анастас Николов (1822, Самоков – 1880, София) – гравьор, иконописец, издател и фотограф. Първороден син на Н. Карастоянов. Учи се да гравира печати върху камъни за пръстени (глиптика) при самоковския майстор златар Д. Геров-Антикаря; учи печатарство при Я. Прайнин от Баден-Баден, живеещ в Самоков. Продължава с иконопис, запазени са сведения за продадени негови икони от баща му на Узунджовския панаир. В нач. на 40-те г. на XIX в. К. се титулува „зограф-халкограф“, т. е. майстор на „калъпи“ (матрици) за щампи.

КАРАСТОЯНОВ, Никола (1778, Самоков – 29.IX.1874, Самоков) – книжар, печатар, гравьор, издател и книговезец. Баща му Кара Стоян е виден гражданин на Самоков, устабашия на абаджийския еснаф (женен за Мария, дъщеря на поп Христо от Сапарево), убит от кърджалии, докато синът му Никола учи четмо и писмо в Рилския манастир. Останал без издръжка, за да може да продължи образованието си, К. започва работа в манастирската книговезница, където изучава книговезко дело и щампарство. Учител в Самоков, Дупница и с. Сапарево (дн.