КАРАСТОЯНОВ, Никола (1778, Самоков – 29.IX.1874, Самоков) – книжар, печатар, гравьор, издател и книговезец. Баща му Кара Стоян е виден гражданин на Самоков, устабашия на абаджийския еснаф (женен за Мария, дъщеря на поп Христо от Сапарево), убит от кърджалии, докато синът му Никола учи четмо и писмо в Рилския манастир. Останал без издръжка, за да може да продължи образованието си, К. започва работа в манастирската книговезница, където изучава книговезко дело и щампарство. Учител в Самоков, Дупница и с. Сапарево (дн. към Сапарева баня). През 20-те години на XIX в. организира собствена книговезница и книгопродавница. Отначало търгува със стари църковни книги, които купува на ниски цени като „порутени“ (разпокъсани) и след „подновяване“ (подвързване) ги продава с печалба на свещеници и манастири. После започва да пътува до Сърбия, откъдето донася църковнославянски и рус. печатни книги и ги продава със собствена подвързия – предимно часослови, псалтири, служебници, вечни календари, календари-молитвослови, забавници, буквари, свещени истории, кратки ръководства по всемирна история, граматики. Основно място в продажбите на К. заемат щампите с образи на православни светци, които сам гравира върху мед, дърво и стомана. От 1828 ги отпечатва в собствена щампарска работилница в Самоков. Със закупена в Австро-Унгария и тайно пренесена стара печатарска преса. К. започва издателска дейност с отпечатания през 1833 в Белград „Часослов“ (1847, 1855), продължава с „Буквар или началное учение...“ (1834, 1856, 1861) и „Житие светаго священомученичка Харалампия“ (1834). През 1835 купува от Будапеща 150 оки печатарски църковнославянски букви и създава своя печатница. (Вж. Печатница на Никола Карастоянов), в която тайно (тъй като няма разрешение от тур. власти) печата малки книжки с нравоучително съдържание. Разцветът на самоковската печатница е през 50-те години, когато са отпечатани 11 книги, сред които преиздава превода на Й. Кърчовски „Чудеса пресвятия Богородици“ ( III изд. 1851), „Страдание святаго славнаго великомученика Христова Димитрия...“ (1852), „Служба с житием и страданием святаго великомученика Георгиа Новаго“ (1855) – гордост на бълг. книгопечатно изкуство от средата на XIX век. Изданията на К. се отличават с оригиналното си художествено оформление и с безупречната словослагателска и печатарска техника. Художник по призвание, К. има и заслугата за пренасянето в България на гравюрата върху дърво (ксилографията).
Лит. З л а т а р с к и, В. 1. Даскал Николай Карастоянович и неговата печатница. – ПСп, 1905, № 66; 2. Към историята на Самоковската печатница. – ПСп., 1907, № 68.
К р ъ н д ж и л о в, Д. Българско печатарство. – Училищен преглед, 1940, № 1.К у т и н ч е в, Ст- Печатарството в България. С., 1920. А т а н а с о в, П. Начало на българското книгопечатане. С., 1959, 157–218. К о р а к о в, И. Никола Карастоянов. – Във: Възрожденски книжари. С., 1980. Д и н е к о в, П. Един от първите – Никола Карастоянов. – В книгата му: Литература и култура. С., 1982.
Д. Господинов
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката