Feed

КИЕВ – столица на Украйна, бълг. духовен център в пределите на Рус. империя през Възраждането. Заможната бълг. емиграция прави опит да оказва влияние над българите – киевски възпитаници. През 1846 нейни представители се застъпват пред висши рус. инстанции да отпуснат стипендии на бълг. младежи за следване в учебни заведения в К. Първата група от 11 души се установява в града през окт. 1847. Онези от тях, които нямат необходимата подготовка, са записани в Киевско-Подолското духовно у-ще, останалите – в семинарията.

КИЛИФАРЕВО – село (дн. град), 13 км южно от Велико Търново. Първите писмени данни за селището са от 1364 в житието на Теодосий Търновски, написано от цариградския патриарх Калист. През 1350 крепостта край К. е превърната от цар Иван-Александър (1331-1371) в манастир с повече от 400 монаси, който под ръководството на Теодосий Търновски се превръща в оживено средище на религиозна и книжовна дейност. В него се създава Килифаревската книжовна школа, дала началото на Търновската книжовна школа. По време на тур.

КИЛИФАРЕВСКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО” – в поречието на р. Белица, на 18 км южно от Велико Търново и на 4 км от гр. Килифарево. М. е основан през 1348  от видния бълг.

КИПИЛОВСКИ, Анастас Стоянович (1802, Котел – 7.II.1870, Букурещ) – книжовник и преводач. Според някои източници К. е роден в с. Кипилово, Сливенско. Учи при Р. Попович в Котел, след това – в Кишинев. Следва в Лайпциг история и л-ра до 1843. Притежава широка култура и разнообразни интереси, един от най-образованите бълг. възрожд. дейци, владее няколко езика: рус., рум., тур., грц. и нем. Живее и работи като книжовник в Цариград и Букурещ. Временен сътрудник е на „Цариградски вестник“ през 1851.

КИРКОВИЧ, Рада Панчева (Р. П. Гугова-Киркович) (24.III.1848, Копривщица – 9.ХII.1941, София) – учителка и преводачка. Майка й – Ивана Хаджигерова, е сестра на Н. Геров и е първата девическа учителка в Копривщица. Първоначално учи в родния си град. От 1860 продължава образованието си в Киев на издръжка на Азиатския департамент, в училището на графиня Левашова и във Фундуклеевата гимназия. Завършва през 1866 с голям златен медал. Главна учителка в епархиалното девическо училище „Благовещение” в Пловдив (1866–68; 1869–73). На 2 септ.

КИСИМОВ, Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев (1832, Търново – 13.I.1905, София – обществен и полит. деец, книжовник. Роден в семейството на търговец абаджия. Учи в Търново, помага на баща си в търговията (1850-1862). Доброволен разпространител на вестниците на Г. С. Раковски, на „Цариградски вестник“, на сп. „Български книжици“ и „Мирозрение“. От 1858 до 1861 полага усилия да открие печ. в Търново, но не успява. Замесен във въстанието на капитан дядо Никола, през 1862 е принуден да емигрира и до 1871 живее в Букурещ и Болград.

КИСИМОВ, Юри Пантелеев (1856, Търново – 21.ІІІ.1874, гр. Николаев, Украйна) – преводач. Син на П.

„КИТКА“ – научнопопулярно и просветно списание. Излиза във Виена през 1875, 1 книга. Отпечатано в Бълг. печатница на Янко С. Ковачев. Илюстровано с орнаменти и с картина в заглавието. Мото: „Человек без учение прилича като птица без крила и като риба без вода“. Урежда и издава Иван Раднев Зринов из Беброво. Програма: „... ще излиза на белий свет само и само и ще ся труде да дава на народа ни: добри и полезни научни знания, които ще ся пишат по един прост и вразумителен стил (слог) ...