Килифарево

КИЛИФАРЕВО – село (дн. град), 13 км южно от Велико Търново. Първите писмени данни за селището са от 1364 в житието на Теодосий Търновски, написано от цариградския патриарх Калист. През 1350 крепостта край К. е превърната от цар Иван-Александър (1331-1371) в манастир с повече от 400 монаси, който под ръководството на Теодосий Търновски се превръща в оживено средище на религиозна и книжовна дейност. В него се създава Килифаревската книжовна школа, дала началото на Търновската книжовна школа. По време на тур. нашествие манастирът няколко пъти е опожаряван и разграбван. Възстановен е през 1710 под името „Рождество Пресветия Богородици“; през 1813 в него идва йеромонах Спиридон от Рилския манастир и донася житие и служба за Теодосий Търновски. Неговото присъствие предизвиква нов приток от ученици и послушници. В специална голяма килия е открито и първото килийно училище за К.    Има писмени данни от 1816 за килийни училища в 3 метоха на Килифаревския и в други манастири в селото, както и в частни къщи. През 1826 е построено училище, в което пръв учител е поп Генко, известен с познанията си по грц. език. Килийната методика се запазва дълго, дори учители като Тодор Шишков – през 1841, и П. Р. Славейков – през 1844, преподават по нея. През 1860 е въведена взаимоучителната метода, която през 1870-71 прераства в съвременната класна система с усилията на Петко Бебровчанина, който за пръв път въвежда т.нар. „гражданско учение“ – освен църковнославянски език и четене се учат свещена история и катехизис, география с атлас, пеене на родолюбиви песни. Пръв разпределя учениците по отделения и класове Димитър Попрадев, който въвежда граматика, аритметика, бълг. история, чистописание, а през 1874 – и зрелостен изпит. Той е и стихотворец, който пише според традициите на даскалската поезия – съчинява песни и „разговорни стихове“, които учениците запаметяват. Ярка следа в борбата за църковна независимост в К. оставя П. Р. Славейков, който е учител в училището при църквата „Св. Богородица“ и открито се противопоставя на грц. владика, за което е изгонен от К. В статията си „Две български ръкописи“ („Български книжици“, 1859, № 9, 13, 15) той съобщава, че е видял в К. ръкопис от 1711, дело на преписвача йерей Върбан и подвързан от Петко Граматик от К. Жителите на К. са спомоществователи на сп. „Смесна китка“, на 12 книги в 128 екземпляра –    „Цветособрание...“ (1847), „Писменица на славянскийа язик“ (1847) от Ив. Момчилов, „Кратки поучения...“ (1870) и др. В К. през 1788 е роден Велчо Атанасов-Джамджията, организатор на „Заверата“ в Търново през 1835. В района на „Килифарията“ (в колибарското селище „Гърците“) е роден и прославеният войвода Филип Тотю.

Лит. М и х а й л о в, Г. Килифарево. С., 1970.

Д. Господинов