Килифаревски манастир

КИЛИФАРЕВСКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО” – в поречието на р. Белица, на 18 км южно от Велико Търново и на 4 км от гр. Килифарево. М. е основан през 1348  от видния бълг. исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Св.Теодосий става игумен на обителта и я нарежда сред най-значимите книжовни средища в България, като превръща К. м. в духовен център на православния исихазъм. За К.м. се споменава в пространното житие на св. Теодосий Търновски от патриарх Калист и в Похвалното слово за патр. Евтимий от Григорий Цамблак. В К.м. са превеждани и преписвани богослужебни книги, жития на византийски и южнославянски светци, сборници с догматични съчинения, поучителни слова, проповеди, а вероятно съставяни и историко-летописни съчинения. След смъртта на св. Теодосий Търновски монашеското братство, наброявало тогава 300-400 монаси, избира за игумен йеромонах Роман. Духовникът произхожда от Търновско, става послушник в манастира Парория при известния монах Григорий Синаит, където се среща и с Теодосий Търновски, когото последва в К. м.

През XIVв. К.м. става център на книжовна школа с над 460 ученици, където са обучавани бъдещият патриарх Евтимий, бълг. книжовник и духовник Григорий Цамблак, Киевски митрополит, неговият родственик Киприян, Киевски и Московски митрополит, православният монах и светец Ромил Видински. По време на османското нашествие на Балканите обителта е с укрепени стени и бойни кули, а лично цар Иван Александър дава средства за главната кула и изграждане на нова църква. Разрушен в края на XIV в. (1393 ) при падането на Търново под османско владичество, К. м. е възобновен около средата на XV в. През 1598 избухва Първото търновско въстание, предвождано от Шишман III, при потушаването на което е разрушен и са избити по-голямата част от монасите, подслонили въстаниците. Останалите живи от братството въздигнали отново обителта през 1625 . В следващите десетилетия, през 1685 , избухва въстание в Търновско, ръководено от търновския болярин Ростислав Станимирович, при потушаването на което К.м. е напълно разрушен. Възстановяването му става вероятно през 1718 чрез построяването в близост до реката на малка църква с два олтара, посветени на св. Йоан Рилски и св. Теодосий Търновски. В самия край на XVIII в. при кърджалийските нападения К.м. е ограбен и разрушен. Сведения за опожаряването се съдържат в приписки в молитвеник от 1805 , изписани от йеромонах Захарий, игумен на К. м. от 1792 до 1801 г. Следващото възстановяване е през 1842 по времето на игумена Теодорит, който заедно с йеромонах хаджи Кесарий Хорозов, предстоятеля Иларион, ефимерия Теодор и с няколко монаси, а и с помощта на населението въздигат храма с 4 престола: на св. Богородица, св. Димитър Солунски, св. Теодосий Търновски и св. Йоан Рилски. Строежът е извършен от майстор Колю Фичето, дърворезбата и иконописта са на майстори от Тревненската школа. Публикация на бълг. издател и библиофил Тодор Плочев съдържа първите сведения за книжовното наследство, запазено в К. м., като се споменава за пет славянски ръкописа и няколко старопечатни църковнославянски издания, сред които и октоиха, издаден от дякон Кореси, в Брашов през 1573. След смъртта на игумена Теодорит (1842) по молба на братството като учител-елинист за пет години там работи Иван Симеонов Балабанов (1785-1860), просветен деец, историк, писател и преводач, подготвил в К.м. и една от своите книги "Водач на благочестието" (Цариград, 1850). В библиотеката на манастира са съхранени и трите книги на Ив. Симеонов, като в екземпляр на една от тях, Еклогион (1840), дарена на игумена йеромонах Теодосий,е запазен автографът на автора.

В Сводния каталог на българските ръкописи от XI до XVIII в. са включени сведения за следните ръкописи: 1. Октоих (I-IV глас) от 1492, изписан от двама книжовници,един от които е инок Евгений, оставил бележка на писача на л. 343б. (Велико Търново, Окр.истор.архив, ф.805, а.е.1); 2. Псалтир от началото на XV в. (ВеликоТърново, Митрополия, № 6254); 3. Миней празничен от края на XVII в., изписан от даскал Филип в с. Аджар, Карловско (ВеликоТърново, Митрополията, № 6252);4. Триод цветен от XVII-XVIII в., изработен от няколко кописти (ВеликоТърново, Митрополия, № 6253).

В близост до днешния К. м. са открити останките на две трикорабни базилики от Късната Античност.

Лит.: Г е о р г и е в, Й. Село Келифарево и манастирът му "Св. Богородица". - В: Периодическо списание на бълг. книж..дружество в София. XVIII, С.,1907, кн. 5-6, с.427-447. Х л е б а р о в, Т. , иконом . Търновски светии. Свети Теодосий Търновски и ученикът му Роман. - Янтра, 1, 1935, №3, с.2-3. Ц о н е в, Зв. Килифаревският монастир и ферманът му от 1838 г. - В: Старини из Българска земя. Т.1. Пловдив, 1937, с.96-98. З а г о р с к и, Ив. Манастирите във Велико-търновската епархия. Историко-стопански бележки. С., 1947, с. 35-48. Т.Д.П. [Тодор П л о ч е в]. новооткрити старобългарски ръкописи в Килифарския манастир. – В: Известия на Института за българска литература. Кн. VI. София, 1958, с.277-279. Д а в и д о в, Анг. Килифарският октоих. Съдържание и палеографски особености на ръкописа. – В: Трудове на Висшия педагогически институт "Братя Кирил и Методий" във Велико Търново. Т. IV, за 1966/1967. С., 19568, с.501-537. Х р и с т о в а, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII в., запазени в България. Своден каталог. Т.1. София, 1982, №№ 136, 139, 591, 604. Т е м е л с к и, Хр. Великотърновските манастири в националноосвободителната борба. Исторически очерци. София, 1992, 28-30, 32, 38-39, 45-46. Р а д е в, Ив. История на Велико Търново. XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000, с.133-140.

Е. Узунова