Киев

КИЕВ – столица на Украйна, бълг. духовен център в пределите на Рус. империя през Възраждането. Заможната бълг. емиграция прави опит да оказва влияние над българите – киевски възпитаници. През 1846 нейни представители се застъпват пред висши рус. инстанции да отпуснат стипендии на бълг. младежи за следване в учебни заведения в К. Първата група от 11 души се установява в града през окт. 1847. Онези от тях, които нямат необходимата подготовка, са записани в Киевско-Подолското духовно у-ще, останалите – в семинарията. Приливът на българи в Киев продължава през 50-те, 60-те, 70-те г. на XIX в. Освен в средни духовни учебни заведения, те продължават образованието си в Киевската духовна академия (Т. Ст. Бурмов, П. Икономов, В. Друмев, Р. Каролев, Й. Ковачев и др.), в различни ф-ти на киевския ун-т „Св. Владимир“, открит през 1834 (Ц. Гинчев, Т. Икономов, Д. Ямболов, Д. Енчев и др.), в гимназии, лицеи, ин-ти и в др. учебни заведения. Част от българите в К. завършват висшето си образование със защитени дисертации – 22 от тях са с бълг. тематика („За независимостта на българското епископство от константинополския патриарх в древни и по-късни времена“ от Натанаил Охридски и Пловдивски, „Очерк за връзките на българската църква с руската“ от Ц. Гинчев, „Гръцко-римските закони за престъпленията против вярата и църквата“ от В. Друмев, „Исторически очерк за възпитанието на българите през последното столетие“ от Д. Н. Благоев и др.). Бълг. младежи в К. проявяват интерес към актуалните полит. и социални проблеми, които тогава занимават рус. общество, следят рус. и бълг. пер. печат – в б-ките на Духовната академия, на Ун-та четат сп. „Современник“, „Отечествение записки“, „Основа“, „Руский вестник“ и др. Чрез дарения получават в. „Гайда“, „Македония“, „Время“, „Дунавска зора“,  „Народност“. Поддържат връзки с нелегални обединения – с Харковско-Киевската тайна рев. организация, създадена през 1856; с тайното укр. съдружие „Грамада“, което си поставя за цел да обедини българи, сърби, руси, малоруси, поляци и да извоюва пълната самостоятелност на Младорусия. Някои от бълг. младежи в К. поддържат връзка с Г. С. Раковски. По повод изпратените до тях негови кн. – „Горски пътник“, „Показалец“, А. Беляев, М. Дринов, Д. Фингов и др. му пишат благодарствено писмо на 9 май 1859. Посредством б-ките на различни учебни заведения и по частен път българите в К. имат възможност да се запознаят с произведения на Н. Г. Чернишевски, Д. И. Писарев, А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, У. Шекспир, Ч. Дарвин, П. Прудон, Е. Кант и др. Бълг. ученици и студенти установяват връзки с преподавателя в Киевския ун-т Конрад Турчиновски, приятел на Раковски. Топли чувства към бълг. младежи проявява проф. В. Т. Певницки, който цени високо В. Друмев, Т. Бурмов. Връзки с учащите се от Б-я поддържа преподавателят в Ун-та М. П. Драгоманов, по-късно проф. във Висшето у-ще в София. Българи учат в средни киевски учебни заведения: в гимназии – 26, семинарии – 90, Киевско-Подолско духовно у-ще – 15, девически у-ща: Фундуклеева гимназия (в пансиона на графиня Левашова) – 16, епархиално девическо у-ще – 2, Ин-т за благородни девици – 1. По-малък е броят на българите във висшите учебни заведения: в Духовната академия – 29, в ун-та „Св. Владимир“: историко-филол. ф-т – 7, Физико-математическия ф-т – 4, Юридическия ф-т – 2. Медицинския ф-т – 1, философия – 1, естествени науки – 1, Худ. академия – 1. Българите, завършили киевски учебни заведения и завърнали се в Б-я, работят като учители, духовници, журналисти, писатели. В К. Друмев обмисля драмата си „Иванку, убиецът на Асеня I”, започва разкази и повести, останали незавършени. Киевски българи са спомоществователи на 2 кн. в 32 екз. – „Нравоучение за децата ...“ (1853), превод на С. Радулов, „Францушко-български разговорник...“ (1858) от Ив. Найденов, на в „Право“, сп. „Читалище“. 

Лит. П о г л у б к о, К. А. 1. За да бъдат полезни на народа си. С., 1976, 49-79; 2. Българо-руски революционни връзки през втората половина на XIX век. С., 1982. С т е п а н о в а, Л. И. Вклад России в подготовку болгарской интеллигенции в 50-70-е гг. XIX в. Кишинев, 1981. Б ъ ч в а р о в а, Н. Възпитаници на южноруските училища и развитие на научните знания в България (XIX в.). С., 1989. 

Д. Леков