Карастоянов, Анастас Николов

КАРАСТОЯНОВ, Анастас Николов (1822, Самоков – 1880, София) – гравьор, иконописец, издател и фотограф. Първороден син на Н. Карастоянов. Учи се да гравира печати върху камъни за пръстени (глиптика) при самоковския майстор златар Д. Геров-Антикаря; учи печатарство при Я. Прайнин от Баден-Баден, живеещ в Самоков. Продължава с иконопис, запазени са сведения за продадени негови икони от баща му на Узунджовския панаир. В нач. на 40-те г. на XIX в. К. се титулува „зограф-халкограф“, т. е. майстор на „калъпи“ (матрици) за щампи. Първите щампи, гравирани от него, с образите на конниците светци Георги и Димитър, цар Константин и царица Елена, са под влияние на светогорските медни щампи; постепенно развива свой напълно самобитен стил, с оригинална гравьорска техника, която почти не се среща в източноправославните църковни книги. Чрез обрезната техника К. успява да постигне динамичност, релефност, четливост и убедителност на изображението. Не е известен точният брой на неговите щампи, тъй като част от тях не са подписани. През 1851 в книгата „Чудеса пресвятия Богородици“ е отпечатан първият фронтопис на К. – „Св. Богородица и детето“, който го представя като вече зрял художник и майстор на резеца. Той се опитва да прави и „калъпи“ за книжни илюстрации – за пръв път в книгата „Страдание святаго славнаго великомученика Христова Димитрия“ (1852), отпечатана в Самоков. Илюстрациите са изработени с отлична техника и голямо майсторство, което достига връхната си точка във фронтисписа с образа на Георги Нови Софийски в книгата „Служба с житем и страданием святаго великомученика Георгиа Новаго“ (1855). За последен фронтопис на К. се смята гравюрата в „Свиток Богоматере или молитва пресвятия Богородици“ (1868), която се отличава с рядко срещана в източноправославната живопис композиция. През 1856 К. става съдружник на баща си, през 1860 с брат си Сотир подновява книгоиздателската дейност; в Белград издават „Псалтир“ и „Масослов (=Месецослов?) во оупотребление оучащися юности славеноболгарския“. През 1862 те решават да се сдобият с граждански шрифтове и заминават за Белград, но избухналият там антитур. бунт, при който закупените материали са ограбени, принуждава К. да остане в Сърбия, където се прехранва с печаторезачество. С помощта на Ан. Йованович, срб. график, живописец и фотограф от бълг. произход, тогава хофмаршал на княз. М Обренович, през 1863 учи фотография и става придворен фотограф. Заслуга на К. като фотограф е, че до наше време достигат ликовете на някои от най-видните бълг. революционери – В. Левски (3 от запазените 7), Л. Каравелов, Ан. Кънчев, Ст. Караджа, П. Хитов и др. В първите дни на Руско-турската освободителна война 1877–78 К. напуска Белград и със сина си Иван отива в Свищов с желание да работи като военен фотограф на бойното поле. След падането на Плевен през пролетта на 1878 се установява в София, открива голямо фотографско ателие, в което работят и синовете му Димитър и Иван. Оставя в ръкопис (дн. изгубен) „Ерминия или книга откритие художеств собрана от различных книг и от искусных майсторов“ с подзаглавие „Книга коя содержава сичките искуства у зографията, от която може секой млад ученик да научи и без майстора Иконописание, тоест зографията сочинена и преписана от най-искусни зографи. Сега пак преписана у Самоков“ – първото бълг. ръководство по графика и книгопечатане. През 2017 община Самоков приема статута и учредява Национална награда за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов“. Целта е да се отдаде признание на самоковеца К. и рода Карастоянови – пионери на бълг. фотография, както и да се подчертае голямата роля на Самоков за развитието на фотографията в България.

Лит.: З а х а р и е в, В. 1. Самоковската гравьорска школа от XIX в. – Изкуство, 1957, № 1; 2. Българските възрожденски щампи. – Изкуство, 1964, № 1. А т а н а с о в, П. Начало на българското книгопечатане. С., 1959. Ц о н ч е в а, М. Българското възраждане. Живопис и графика. С., 1962. Т о м о в, Е. Български възрожденски щампи. С., 1975. Б о е в, П. Фотографско изкуство в България (1856-1944). С., 1983, 20–25. Г а л и б о в, З. Светлописите. Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839-1959). С., 2017, 40–54.

Д. Господинов