КАРАКОСТОВ, Стефан Любомиров (7.IХ.1915, Бургас -28.II.1988, София) - театрален и лит. критик и историк, публицист. Завършва слав. филолгия в СУ (1941). Преподавател (1946) в Държ. театрално училище в София, проф. (1951-70) по история на рус. и съв. театър и ректор (1968-69) във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). От 1970 е проф. в Ин-та по философия при БАН.
Развива активна журналистическа дейност. Още първите публицистични и научни изяви на К. определят трайния му интерес към живота и делото на редица възрожд. дейци, издирва и публикува с обстоен коментар спомени на съвременници за Хр. Ботев и В. Левски. Изследва проблемите на възрожд. драма и театър - изнася неизвестни данни за театралния репертоар и очертава пълна картина на бълг. театрална култура през епохата, обобщава л-рата до момента и предлага нова периодизация в развитието на бълг. театър от средновековието и Възраждането. Независимо от богатството на емпиричния материал, някои от тезите му са спорни.
Съч. Левски в спомените на съвременниците си. С., 1940, 4 доп. изд., С., 1987. Българския театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858. С., 1972. Българският възрожденски театър на освободителната борба. 1858-1878. От просвещение, класицизъм и сантиментализъм към героична романтика, реализъм и революционна демокрация. С., 1973. Ботев в спомените на съвременниците си. Т. 1-2. С., 1977.
Лит. А т а н а с о в а, Н. Стефан Каракостов на 60 години. - Театър, 1975, № 10. Д р у м е в а, И. Всеотдаен изследовател и творец. (Стефан Каракостов на 60 г.). - Народна култура, № 37, 1975. [Некролог]. - Литературен фронт, № 10, 1988.
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката