КЛАЙНЕР, Блазиус (неизв.) - книжовник, католически духовник. Член на францианската бълг. „провинция“, гр. Алвинц (дн. Винцу-де-Жос , Румъния). Първоначално е послушник, след това – монах. Живее между бълг. католици, прогонени от Б-я след Чипровското въстание 1688. Игумен на бълг. францискански манастир в Алвинц (1762), „провинциален настоятел“ на бълг. францисканска провинция (1764-67, 1773-76). Автор на „Архив в три части на преславната провинция България, именуема на непорочното зачатие на блажена Дева Мария, на братята минорити, спазващи правилото на светия наш отец Франциск, събран от различни достоверни автори за бъдеще възпоминание, със съгласието на предостопочтения отец Франциск Суботин, бивш дефинитор, лектор по пресветото богословие и наново днес провинциален настоятел, от достопочтения отец Блазиус Клайнер, бивш дефинитор и лектор по пресветото богословие в Алвинцкия манастир „Св. ап. Петър и Павел“ в лято от рождението Девическо 1761-во, преписан пък от достоп. от. Андрея Випфлер, проповедник на същия орден и провинция, както и игумен на речения Алвинцки манастир в лято Христово 1764-о“. „Архив в три части...“ е написан на лат. език. Първите две части, в препис на отец Андрей Виплер, се намират в Архива на францисканската провинция „Св. Йоан Капестран“ в Будапеща. Третата част не е запазена. К. продължава традиция, създадена от П. Б. Бакшев - проследяване историята на католическото проникване в Б-я върху фона на бълг. истор. минало. В зависимост от това първата част от „Архив в три части...“ е посветена на бълг. история, втората – на историята на католическото движение в Б-я, третата, за която има оскъдна информация – на събития от 1454 до съвременността на автора. В превод на бълг. език е издадена само първата част на ръкописа – „История на България“. Тя започва с предг.; описват се земите и по-важните градове, заселени с българи; посочват се имената и деянията на всички бълг. владетели; завършва с главата „Хронологичен ред на князете и царете на българите от тяхното навлизане в Европа до падането на българското царство“. Като бълг. владетели К. посочва и виз. императори, владетели на Б-я от 1018 до 1185, и тур. султани след падането на страната под тур. власт. К. използва богата научна л-ра на различни езици – „Църковни анали“ от Ц. Бароний, съч. на Херодот, Йоан Скилица, Йоан Зонара, Никита Хониат, Плиний Млади, Анастасий Библиотекар, Рафаел Волатеранус, Антоний Бонфилий, Мартин Кромер и др. Проявява добросъвестност и критичност към източниците, обективност при анализа и обобщението на фактите. „История на България“ е единственият истор. труд с неоспорима научна стойност преди появата на „История на българите“ (1876) от К. Иречек. Интерес към „Архив в три части...“ се проявява от 80-те г. на XIX в. Информация от него черпят Евсевий Ферменджин, Марчелино да Чивеца, Й. Бьолчкей, Кано Отмер. Л. Милетич се позовава на него и отбелязва писмо на К. от 1767. Принос за проучване и популяризиране на Архива имат Ив. Дуйчев, К. Телбизов.
Съч. История на България от ..., съставена в 1761 г.. Под ред. на Ив. Дуйчев и К. Телбизов. С предг. от Ив. Дуйчев. С., 1977.
Лит. М и л е т и ч, Л. Заселение на католишките българи в Седмиградско и Банат.- СбНУ, 1897, № 14, 324, 336, 338, 350 и др. Д у й ч е в, Ив. Софийската католишка архиепископия през XVII век. Изучаване и документи. С., 1939. Т е л б и з о в, К. 1. Нови исторически данни за дейността на българите францискани през XVII-XIX в.– Духовна култура, 1964, № 10-11; 2. Една неизвестна история на България от 1761 г.– Истор. преглед, 1966, № 4; 3. Разселване на чипровчани след въстанието от 1688 г.– В: Чипровци 1688-1968. Материали от научната сесия по случай 280-годишнината на Чипровското въстание. С., 1971, 65, 72 и др.
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката