Кифалов, Михаил Райчев

КИФАЛОВ, Михаил Райчев (1783, Тетевен - 7.I.1868, Букурещ) - преводач, издател. Начално образование получава в манастира „Св. Илия” край Тетевен. След опожаряването на града от кърджалиите продължава учението си в Румъния. Висше образование завършва в Русия (вероятно филология). Приема рус. поданство и работи като губернски секретар в Одеса. През Руско-тур. война 1828-29 е секретар и преводач към рус. главно командване. Преводач в кабинета на губернатора на Молдо-Влахия (1829-33). През 40-те г. се установява в Букурещ като търговец, но вероятно е и на рум. служба към М-вото на външните работи. През 1831 прави безуспешeн е опитът да организира, съвместно с В. Ненович Бълг. дружество в Букурещ; създадено е през 1848 и К. е сред основателите му. Член-основател е на Букурещкия к-т (1854). Секретар на рус. консул в Букурещ (1840-55). Неколкократно посещава Тетевен и по негова инициатива и с финансовата му помощ през 1848 е създадено грц. училище. Завещава цялото си имущество за построяване на болница и гимназия в Търново и за поддържане на училището в Тетевен.

Доброто познаване на повечето балкански езици позволява на К. да развива многопосочна преводаческа дейност, чийто акцент е опознаване и сближаване между българи и румънци. Основно място в нея заема преводът на съчинението на Ю. И. Венелин „О зародише новой болгарской литературы”. К. приема Венелиновите схващания по българистичните проблеми - не употребява членната форма, а старата падежна система; за своето духовно възмогване българите трябва да заимстват от русите и старослав. култура. Преводът е снабден с обстоен коментар на непознати думи и термини. След текста на Венелин (с. 1-104) са публикувани „Други мирянски песни” от Т. Пешаков, П. и Т. Икономови, след тях К. помества превода си на част от „История разних славянских народов, най-паче болгар, хорватов и сербов” (1795) от Й. Раич. Откъсът (глава 1, ч. 19) се отнася до миналото на румънците и е печатан в паралелен превод на бълг. и грц. език. Под влияние на Раич и Венелин К. счита, че българи и румънци имат общо минало и истор. съдба. В края на книгата са поместени истор. сведения за покръстването на българите и завладяването на бълг. царство през 1369. Кн. е много популярна сред бълг. и рум. читатели и оказва непосредствено влияние върху развитието на новобоълг. образование.

Съч. Превод на царскиат хатишериф, който са е чел в Константинопол в Гюлхане на 22 ден октоврия 1839. Букурещ, 1839. Заради возрождение новой болгарской словесности или науки. Сочинение или книжица рускаго историописателя Венелина, Москва, 1838. Превел М. Кифалов. С притуряние на няколко песней и истории заради полуславяне или румуне (молдо-власи) и некоих достопамятств и мудрих изречении. ί ((((((( (((ί ((( ´(((-(((ώνων, ήγουν ΄Ρουμούνων (Μολδο-Βλάχων). Букурещ. 1842. Куледжере dе Трактате dе паче, Iнкеiате Iнтре Iнналтеле Курджi Отоманъ шi русесаскъ, кум шi dе алте осебiте акте, атiнгътоаре dе Прiнцiпателе Валахiеi шi Молдавiеi. Традусе Iн лiмба ромънеаскъ dе М. Кiфалов. Букурещi, 1850. Душезаповед с завещание за Търновската в Болгария болница на губернскийат секретар Михаил Кифалов, тетевенец. Διαθηκή με διατάμα περί του έν Τουρνόβ τής Βολγαρας του γουμπέρσκη σεκρεταρ Μιχαηλ Κηφαλωβ, Τετοβιανου. Букурещ, 1855. Извод за болница, които ся раздава в дар. Букурещ, 1863. Corespondinta de binefacere saŭ acte de fondarea unui spital şi şcola centrale în oraşulu Tîrnova din Bulgaria. Букурещ, 1866.

Лит. [Некролог] Македония, № 9, 1868. [Некролог] Народност, № 13, 1868. В е л е в, С. Златна книга на дарителите за народна просвета, Пловдив, 1907. Й о р д а н о в, В. Дарители по народната ни просвета. Кн. 1, 1911. С т о й ч е в, Д. Тетевен, минало и днес. София, 1924, 1994. Б а з – Ф о т и а д е, Л. Литературни преводи на българската емиграция в Румъния от началото на ХIХ в. до 1877 г. - Лит. мисъл, 1972, № 5. С ю п ю р, Е. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през ХIХ век. 1982. Ц а н е в, Д. Българската историческа книжнина през Възраждането. 1989.

Хр. Манолакев