Кичево

КИЧЕВО (Кърчево, Κιτζαβιν, Κιτταβα, Κυτζαβιν) – град в днешна Македония, на североизток от Охрид при изворите на р. Велика, приток на р. Треска, вливаща се в р. Вардар (И. Снегаров); българско селище от IX в., става част от Охридската епархия в началото на XI в. Образува отделна епархия с Дебър през XII в. и влиза в диоцеза на Охридската архиепископия до нейното разтуряне през 1767. През 1873 в Кичево са преброени 474 домакинства с 1050 жители мюсюлмани и 360 българи.

Съществено значение за духовния и културен живот на града играе манастирът „Въведение Богородично“, познат още като „Света Богородица Пречиста“. Той е разположен в планината Цоцан, на 920 метра надморска височина, 10 километра южно от Кичево. В историческите извори се среща и като Кърнинов, или Керновски манастир. Не се знае кога е построен, но се предполага, че датира отпреди XIV век. До 1850 е опожаряван четири пъти. Разполагал е с много славянски ръкописи, които били унищожени по заповед на дебърския гръцки митрополит Мелетий през 1848.

В двора на манастира е имало църква, съградена върху останките на каменно здание, което е вдигнато около 70-те години на XVI в. от „кир“ Онуфрий, вероятно йеромонах. След нападение на дебърски албанци през 1843 тя е останала непокътната. Съборена е от игумена хаджи Теодосий Пречистански, чичо на дебърския митрополит Козма, понеже била малка. На нейно място е издигната днешната кръгла и еднокуполна църква „Благовещение Богородично“, осветена на Успение Богородично през 1849. Иван Снегаров пише, че живописта ѝ датира от 1848, 1853, 1856, 1864, 1865 и 1880. Като стара и чудотворна се почита иконата „Света Богородица“.

В манастира са се подготвяли свещеници и учители за Кичевско, Битолско, Демир Хисарско, Охридско (Дебърца) и Гостиварско. Сред тях са били някои от най-ранните новобългарски книжовници – хаджи Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович.

Сведенията за хаджи Йоаким Кърчовски, известен още като хаджи Яким, даскал Яким и Яким монах, са оскъдни. Роден е след 1750 година в град Кичево (Кърчово) според Ефрем Каранов и в село Осломеви, Кичевско, според Михаил Арнаудов. Втората версия се подкрепя от старо предание. Баща е на Георги и Давид Кърчовски. Предполага се, че е учил в Цариград. Около 1780 е предприел пътуване до Йерусалим, където е получил титлата хаджия. През 1787 е ръкоположен за свещеник от скопския митрополит. Замонашва се около 1807 година, след смъртта на жена си. През 1819 става йеромонах. Дълго време работи като пътуващ учител и проповедник в Кичевско, Кратовско, Крива паланка, Щип, Самоковско, Мелник, Кюстендил. Отваря първото смесено училище в Кратово. Последовател е на Софроний Врачански и дамаскинарите. Издава книги на новобългарски език. Автор е на: „Слово, исказаное заради умирание. В Будине града, писмени Кралев. Всеучилища Унгарскаго, 1814”; „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова, собранная от различних святих писаниях и преведена на простейший язик болгарский ползования ради простейших человеков и некнижних. Списанная от хаджи Йоакима даскала и преведе ся на тип потщаним господара кир хаджи Пеца от Щип и кир хаджи Станко от Кратово и кир Димитрий Филипович от Егридере Паланка за душевное их спасение. Настоятел бист Димитрий Йоанович Зузура от Сечища. В Будине граде, писмени Кралев. Всеучилища Унгарскаго, 1814”; „Сия книга глаголемаа митарства. Преведе се трудом благоговейнаго в монасех пречестнейшаго г. Йоакима даскала Крчовскаго, иждивением же православних христиан щипских и прочих градов болгарских за душевное их спасение напичати ся настоянием благопочтеннородних господаров Димитриа Филиповича, жителя и купца Кратовскаго, родом из Екридере Паланка, и Димитриа Зузура, сечищянина. В Будине граде. Печатано писмени Кралевск, университета Пещ, 1817“; – [2. изд.] „Книга нарицаемая митарства. Преведена на болгарски от житието на святаго Василиа Новаго, за двадесетте митарства, които е преминала свята Теодора, сказание за Страшен суд, слово святаго пророка Даниила, и други душеполезни притурки. Напечата ся сос идживението г. хаджи Найден Йоановича, учителя и книгопродавца, жителя татарпазарчичкаго, заради душевно спасение на православните христиани. Букурещ, в типографията на братия Каркалеки, 1843"; – [3. изд.] „... Издана от Петра Неделева из Копривщица, кандиложителя в Б. церков, и от брата его Неша. Изправена от А. П. Гранитскаго. Цареград, в типографията Тадеа Дивичиена, 1853.“; – [4. изд.] “... Поправена и издадена от Димча Великова книговезателя и Христа Раинова учителева котленчяни. Русчук, в печатницата на Дунавската област, 1868“; – [5. изд.] “... В Белград, печатницата на Н. Стефановича и съдр., 1874“; „Чудеса пресветия Богородици, преведени от книга Амартолон сотириа [от Агапий Критски] на болгарский язик ради ползи и поучения и спасения рода христианскаго; трудом и настоянием благопочтенородних господаров и купцев Димитриа Филипповича, жителя Кратовскаго, родом из Егридере Паланка, и Димитриа Зузура сечищянина. В Будине граде. Печатана писмени Крал. Университета Пещанскаго, 1817“; – [2 изд. малко променено] “Преведени и напечатани трудом и иждивением от г. Хаджи Найдена Йоановича, учителя, жителя татарпазарчичанина, ревнителя болгарского просвещения и книгопродавца по всеа Славеноболгариа. Издание первое. В Букурещ. Напечати ся в типографията у Йосифа Копайнига /1846/“; – [3 изд. с малки промени] “... и на тип изданна лято 1817 и сега ново се препечата от Николая Карастояновича, книговезателя и книгопродавца. В град Самоков, 1851, в собственой его печатне.“; – „ ... Поправена и издадена от Д. Валикова, книговезателя котленца. Издание четвърто. Русчюк, в печатницата на Дунавската област, 1867“; „Различна поучителна наставления, сочиненная иеромонахом Йоакимом хаджи, настоянием же почтенороднаго господара Неши Марковича, родом от Кратова. В Будине граде, печатано при Кралевском Университете писмени Славено-сербския печатни, 1819“. Заради достъпния си език съчиненията му добиват голяма популярност и имат широко разпространение през XIX век. Умира по време на едно от пътуванията си около 1820 година.

Кирил Пейчинович е роден в Долни Полог, село Теарце, Тетовско, около 1771 година. Учи в килийното училище на Лешочкия манастир, а вероятно и в Дебърския манастир при Йоаким Кърчовски. Баща му Пейчин разпродава цялото си имущество и заедно с брат си Далмант го води в Света гора, където тримата се замонашват в Хилендарския манастир. Постъпва като йеромонах в манастира „Пречиста“, Кичевско. През 1801 или 1802 година става игумен на Марковския манастир „Свети Димитър“, недалеч от Скопие. 1812 посещава Карпинския манастир в Кумановско и черквата в Старо-Нагоричино. 1818 се връща закратко в Хилендарския манастир, след което се мести в Лешочкия манастир, който възобновява до 1835. Отваря отново килийното му училище за деца от околността. Помага със средства на ранния възрожденски печатар Теодосий Синаитски да обнови изгорялата през 1839 година солунска печатница, където се издават редица книги на български език. Написва и издава „Книга, зовомая Огледало” (1816) и „Книга, глаголемаа Утешение грешним” (1840). Умира на 12 март, 1845 година.

Лит. Български възрожденски книжовници из Македония. Избрани страници. / Авт. и състав. Константин Босилков и др. – С., 1983, с. 26, 44. Българската възрожденска интелигенция: Учители, свещеници, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... / Румяна Аврамова и др.; Състав. Николай Генчев, Красимира Даскалова. – С., 1988, с. 374. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). / Асен Василиев и др. – С., 1988, с. 334. Кичево в миналото си и сега. Мемоар на делегатите на Кичевския край. С., 1913, с. 2. А р н а у д о в, М. Български образи: Литературни студии и портрети, том 1. С., 1944, с. 95-110. Г е о р г и е в, Е. 1. Люлка на старата и новата българска писменост. С., 1980 г. И в а н о в, Й. Българите в Македония. Издирване и документи за тяхното потекло, език и народност. С етнографска карта и статистика. С., 1917, с. 144. Й о р д а н о в, Й. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. С., 1995, с. 91. С н е г а р о в, Ив. 1. История на Охридската архиепископия, т. 1. Второ фототипно издание. С., 1924, 1995, с. 166; 2. История на Охридската архиепископия, т. 2. Второ фототипно издание. С., 1932, 1995, с. 447-449. К а р а к о с т о в, С. Македонски възрожденци: Исторически и литературни образи, част 2: Революционери и просветители. С., 1943, с. 130-131. Л е к о в, Д. История на литературата и възприемателя през Българското възраждане. С., 2003, с. 107, 111.