Кричим

Кричим – град, разположен на р. Въча, до северните склонове на Родопите, на 30 км. югозападно от Пловдив. Името на К. е споменавано от различни хронисти като Κριτθιμος, Crucemont, Kryhm. Преобладава разбирането, че етимологията на К. идва от старобълг. дума на глагола „крчм“ (кричам, крещя) и се свързва с оглушителния речен кънтеж. Според някои името К. означава рударско-железарско селище, а други го свързват с латинското “cricemonti” – планински кръст, кръстопът. К. възниква още от Античността ок. 2000 г. пр.н.е., като първите заселници са старотрак. племе беси. Затова свидетелства запазената от времето на неолита материална култура: откритите крепостни стени и останки от старотрак. селище. Тук са намерени монети от Филип II (359–336 г. пр.н.е.) и Александър III (336–323 г. пр.н.е.), гробни могили, езически светилища на древногр. божества Зевс и Хера и различни ценни археологически находки. През XIII в. византийският летописец Никита Хониат дава първите писмени известия за крепостта К. Тя изиграва съществена стратегическа роля не само по времето на траките, но и на византийците, римляните, славяните и най-вече през Средновековието. По това време границите на родопския масив, вкл. и К., е важна политическа територия и преминава под византийско или българско управление: при хан Крум, Пресиян, Симеон, Калоян, Иванко, Алексий Слав, Иван Александър и др.

През 1942 в руините на някогашната средновековна крепост в местността Калето е открит надпис, известен като „Кричимски“, със следното съдържание: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. К. надпис привлича вниманието на много изследователи (Д. Цончев, Ив. Гошев, Ив. Дуйчев, Ст. Младенов, А. Маргос, Ил Зоински), чиито хипотези относно датировката се разминават: Д. Цончев го отнася към втората половина на XIII или началото на XIV в., Ив. Гошев – към времето на Асен I (1187–1195), Ив. Дуйчев – към Иван Асен II и по-конкретно след 1230. Ара Маргос аргументирано оборва предходните твърдения и датира К. надпис с точната година 1254, когато Михаил Асен (1246–1256) участва лично в превземането на няколко византийски крепости, между които и К. (Κρυτζιμοσ).

През Възраждането в околностите на К. са известни три манастира – „Св. Богородица“, „Св. Врач“ и „Св. безсребреници Козма и Дамян“. От надписа на чешмата пред м. „Св. Богородица“ става ясно, че м. е построен през IX или X в. Според легенди тук се укрива Страхил войвода, който оставя името Страхилови чардаци на планинските ридове. Преди да бъдат разрушени през 1876, м. „Св. Богородица“ и м. „Св. Врач“ са свързани с обществената и просветна дейност на града и функционират като килийни училища, в които се преподава църковна и светска книжнина. През 1861 е открито първото светско училище, в което преподават възрожденските учители Костадин Щърковеца (от с. Щърково), Найден Колев (неизв.) и Стойко Стоименов от К. През 1864 е издигната първата училищна сграда със спомоществователството на братята Стоян и Атанас Стоименови. През 1878 учителства Атанас Янакиев (1843–1929) от с. Жребичко, който през 1880 е ръкоположен за свещеник при храма „Св. безсребреници Козма и Дамян“.

В ръкописната монография на Борис Стоилов са представени задълбочени и ценни сведения за развитието на светското образование в К. през Българското възраждане. За влиянието на новата взаимоучителна метода и изучаването на светските науки в К. ключова е ролята на Йоаким Груев, като предопределящи са близките му отношения с игумена на м. „Св. Врач“ отец Пахомий. През 50-те и 60-те години на XIX в. манастирите са посещавани от Найден Геров, Сава Филаретов, Райно Попович, Найден Йованович. Възрожденската учителка Елена Манолова (от с. Козарско) пише спомени, в които отбелязва и просветната дейност на своя дядо в К. Атанас Стоилов (1850–1926) като учител и свещеник. В първата училищна статистика на Йоаким Груев (1872: 85) са посочени най-ранните данни за к. светско училище: първоначални училища – 1, учители – 1; ученици – 15, годишна заплата – 1200 гроша. Б. Стоилов изброява възможните първи ученици, родени в периода 1848–1855: Никола Стоянов Стоименов, Георги Стоянов Стоименов, Дамян Атанас Стоименов, Апостол Атанасов Стоименов, Никола Иванчев Ангелиев, Рангел Тонов, Иван Тонов. Първата ученичка в К. е Елена Атанасова Стоименова, дъщеря на к. първенец Атанас Стоименов (ок. 1827–1908), която първоначално получава образование си в к. у-ще (1870–1874) и продължава в девическото у-ще в Пазарджик, където по-късно става и учителка.

През 1861 Ат. Стоименов построява чешма пред м. „Св. безсребреници Козма и Дамян“, като дарственият надпис върху челния камък е на български и старотурски език с едно хуманно послание за религиозна търпимост и разбирателство между жителите. Основните инициатори за построяването на църквата през 1879 са ръководителите на Старейския съвет към К. селска община: Атанас Стоименов, Величко Ангелов, Иванчо Ангелиев, Петър Георгиев, Петраки Иванов, Георги Начков, Кръстан Тошев, Гочо Цветков (представители на възрожденското поколение от 20-те години на XIX в.). Любопитен факт е, че „Св. безсребреници Козма и Дамян“ е изграден върху старото християнско гробище, в което са погребани жертвите на К. през 1876. Свещеник Ст. Цанков съставя летописна бележка за градежа („Този храм за слава на Бога в памет на „Св. безсребреници Козма и Дамян“ – I – 4 – XI – е изграден от плет през 1879 г. от майстор Гавраил из с. Върбово, а с камъни зидан през 1896 г. от майстор Манол из с. Широка Лъка и осветен на 2 III 1897 г. от Митрополит Натанаил“).

Оскъдни и откъслечни са сведенията за архитектурния и икономическия облик на К. по време на османското владичество. В един султански ферман от 1576 се дава кратка информация за жителите и за градоустройството на К. (за разделянето на две махали – горна и долна и за задълженията на българите да дават овце на султана), а в документ от 1781 – за икономическия облик (за летните и зимните пасища на кричимци). Исторически сведения за К. са изложени от първия историограф на Пловдив и възрожденски духовник – Констанин Иконом в книгата му на грц. ез. „Наръчник на Пловдивската епархия или нейно описание“ (1819), по-късно преведена на български от Козма Апостолидис (1935). В първата възрожденска география „Общое землеописание“ (1843) от Константин Фотинов се споменава за един от притоците на р. Въча, назован Кричим на името на гр. („край Филибе гдето приима река Кричма“, с. 81). През 1866 във вестник „Гайда“ Димитър Лачков (1839–1871), първият етнограф и публицист на Перущица, публикува интересно описание за съществуването на тракийския гр. Драговец, състоящ се от пет части: Кричим, Куртово Конаре, Пастуша, Перущица и Устина. Преди етнографското описание са поместени обширни критически бележки от редакцията – както благодарности за заниманията на автора на фона на множеството „пусти и празни дописки за вътрешните раздори“ (с. 111), така и препоръки за обогатяване на описанието с по-изчерпателни данни за географската местност и етимологията на имената. К. се споменава и в писмото пътепис на американския мисионер Уилям У. Мериам (1830–1862) „Обиколките на един книгопродавец“, публикувано за първи път през май 1861 в мисионерското сп. „Мишънъри Хералд“ (The Missionary Herald, pp. 142–145) и обнародвано на български през 2001 (с. 42–46). Една година преди да бъде убит от турци край Харманли, Мериам дава сведение за населението в Кричма (Кричим), че наброява „1000 души жители турци“. През 1868 жителите на К. са спомоществователи на три екземпляра на преведената от Филип Велев (Велиев) книга „Поучения в святата и великата Четиредесятница и в други недели през годината и знаменити празници“.

Л и т. Ο ι κ ο ν ό μ ο ς, Κ. Εγχειρίδιον περί επαρχίας Φιλιππουπόλεως, ή, περιγραφή αυτής, συντεθείσα υπό του αιδεσιμολογιωτάτου οικονόμου κυρίου Κωνσταντίνου ιερέως φιλιππουπολίτου, εκδοθείσα δαπάνη του πανιερωτάτου αγίου Φιλιππουπόλεως κυρίου κυρίου Παϊσίου. Βιέννη της Αουστρίας, 1819; Ф о т и н о в, К. Общое землеописание вкратце за сичката земля. Смирна, 1843, с. 81; Л а ч к о в, Д. Кратко изследувание за бивший град Драговец. – Гайда, 1866, год. III, бр. 7, 1 април 1866, с. 112–115; Г р у е в, Й. Поглед въз българските училища по Пловдивската област: - Летоструй или къшний календар за високонсната година 1872, IV, с. 81, 82, 85; И к о н о м, К. Наръчник на Пловдивската епархия към нейното описание, съчинено от преподобния и малограмотен господин Константин иконом, свещеник пловдивски, и издадено с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит г-н Паисий във Виена, 1819 (прев. М. Апостолидис). – Известия на Българското географско дружество, 3, 1935, с. 187–205; Ц о н ч е в, Д. 1. Открит български надпис при Кричим. – Зора, бр. 7021 от 18. XI. 1942 и бр. 7023 от 20. XI. 1942; 2. Манастири и надписи по северните склонове на Родопите. – Известия на Българския археологически институт, 1946, № 15, с. 219–226; 3. Забележителният средновековен надпис при село Кричим. – Отечествен глас, 11 VIII 1955, № 3371; 4. Из миналото на село Кричим. – Отечествен глас, 30 VI 1955, № 3335; 5. Кричим през Средновековието. – Годишник на народния археологически музей. Пловдив, 1948, № 1, с. 75–87; Д у й ч е в, Ив. Из старата българска книжнина. Ч. II, 1944, с. 319–320; Г о ш е в, Ив. Цар Асеновият надпис от крепостта над Кричим. – Списание на БАН, 1945, Кн. 70, Т. 33, с. 63–85; М л а д е н о в, Ст. Няколко думи за Кричимския надпис. – Списание на БАН, 1945, кн. 70, т. 33, с. 87–94; Д е л и р а д е в, П. Кричим. – В: Принос към историческата география на Тракия. Т. 2, 1953, с. 277–279; Д и м о в, И. Кричим. – В: България, нашата родина. С., 1955, с. 511–512. В а с и л е в, К. Родопските българи-мохамедани (исторически очерк). Ч. 1. Пловдив, 1961; Б у р м о в, Ал. и П е т р о в, П. Христоматия по история на България. Т. 1 От най-стари времена до средата на ХVIII век. София, 1964, с. 257; М а р г о с, А. Кричимският надпис. – Музеи и паметници на културата, 1965, № 4, с. 3–5; Х р и с т о в, Р. Кричим. / Един нов град/. – Родопи, 1970, № 5, с. 16–17; П е н к о в, И. Кричим. – В: Новите градове в България. С., 1971, с. 141–146; З о и н с к и, Ил. Кричим. [Краеведски очерк с маршрути]. София, 1976; П а н д у р о в, В. Развитие на културата и изкуството. – В: С устрем към бъдещето. Кричим, 1979, с. 21–23; Г е н ч е в, Н.; А в р а м о в а, Р. и др. Българска възрожденска интелигенция. С., 1988, с. 345, 356, 620; С т о и л о в, Б. 1) Кричим – килийни училища и манастирски селища. – В: Историко-просветното дело в Кричим, Пловдивско. Кричим, 1995 (ръкопис), с. 1-40; 2) Светското училище на с. Кричим и неговото продължаване като начално училище. – В: Историко-просветното дело в Кричим, Пловдивско. Кричим, 1995 (ръкопис), с. 1-91; С т о и л о в, Б. Юбилеен лист на Кричимските училища. Издание по случай навършени годишнини. Брой единствен, май 1996; Ш а ш к о, Ф., Г р и н б е р г, Б. и Г е н о в, Р. (съст.). Писмо на У. У. Мериам от Пловдив, 15 февруари 1861 г. Обиколките на един книгопродавец. – В: Американски пътеписи за България през XIX век. Прев. Н. Живкова и Р. Генов. София, 2001, с. 45; С т о и л о в, Б. Кричим. Църквата „Св. св. Козма и Дамян“. 80 години от смъртта на Атанас Янакиев. Кричим, 2009; Каталог: Община Кричим. Кричим, 2011; Т о д о р о в, К. Пътят от Елеона до Кричим … (малка история). Кричим, 2011.