Македонска българска дружина в Цариград

МАКЕДОНСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА в Ц а р и г р а д – комитет към Бълг. читалище в Цариград. Създаден през 1871 като противодействие на грц. силогос (д-во) в Цариград, поставило си за цел погърчване на българите в Македония. Ръководни дейци на М. б. д. са: Л. Йовчев (Йосиф I), Н. Бракалов, Л. Моравенов, Ст. Н. Брадински, Г. Груев и др. Подкрепя училищното образование в макед. селища, застрашени от асимилация, изпраща им ерудирани учители (М. Буботинов, Ст. Захариев, Ст. Михайловски, Г. Динков – Динката и др.), подпомага материално даровити ученици. Обръща се за финансова помощ, за учебници и др. книги към читалищата в Б-я. Получава дарения от читалищните ръководства от Шумен, Плевен, София, Казанлък, Самоков, от женското д-во в Сливен. Ст. Увалиев от Калофер завещава къщата си на М. б. д., за да построи със сумата от продажбата ѝ бълг. църква в Солун. През 1872 Дружината изпраща на у-щата в Костур, Серес, Солун 2016 кн. С. г. учениците от лицея в Галата сарай представят необнародваната драма на К. Величков „Невянка и Светослав“; средствата от представлението предоставят на М. б. д. За подкрепата, която получават, учениците от Враня с вълнение благодарят: „Македонска дружино! Едничка светла наша зорнице! Не ни забравяй! Семето ви ще падне на добра земя, което ще произведе плод изобилен.“ („Право“(притурка), № 30, 1873). Дейността на М. б. д. среща силен отпор от страна на срб. и грц. шовинистично настроена интелигенция. Дързък в антибълг. си деяния е срб. националист М. Милоевич. Срб. учители разпространяват между жителите на Ниш, Враня, Щип и др. макед. селища шовинистична л-ра, стараят се да ги убедят, че произходът им е срб., а не бълг. По повод на бруталните действия на срб. шовинисти М. б. д. и Бълг. благодетелно братство „Просвещение“ в Цариград изпращат протестно „Отворено писмо“ до срб. м-р-председател Й. Маринович. М. б. д. разбира какви могат да бъдат последиците от асимилационните процеси в Македония и в отчета си за 1874 отбелязва: „Борбата е за живот или за смърт на нашата народност в Македония“. М. б. д. преустановява дейността си в края на 1874. Задачите ѝ под друга форма продължава да осъществява „Настоятелство на бедните ученици“ в Цариград. 

Лит. Изложение на Македонската дружина в Цариград. 1873 – Право, № 50, 1872. Б о б ч е в, С. С. 1. Македония и Македонската дружина. – Право, № 13, 14, 1873; 2. Изложение на Македонската дружина, четено на годишното събрание на Българското читалище в Цариград на Връбница (Цариград, 1874). Н а ч о в, Н. Цариград като културен център на българите до 1877. С., 1925, с. 63. В е л и к о в, Ст. Македонската българска дружина. – Във: Възрожденски книжари. С., 1980. Т и л е в а, В. Българското печатарско дружество „Промишление“ в Цариград. 1870 – 1885. С., 1985, с. 69.

Д. Леков