Малко Търново

МАЛКО ТЪРНОВО – град, просветен център в Странджа. Най-вероятно от края на ХVІІІ в. и нач. на ХІХ в. има грц. килийно училище. По някои сведения децата са изпращани да учат грц. в селищата по юж. Черноморие или в Одрин и Цариград. Първият учител е гъркът Арсений (1835-40). След него в М. Т. идва гъркът Ангелаки (1840-50), който е учил в Атина. Той въвежда взаимноучителната метода, съдейства за построяването на нова училищна сграда, увеличава броя на учениците и издига авторитета на училището в региона. В края на 1861 и нач. на 1862 след остри вътрешни социално-икономически борби в М. Т. прониква католическата пропаганда, която спомага да се въведе обучение на бълг. език в училището. Стресната от успеха, Патриаршията изпраща епископ Антим (Антим І) и архимандрит Пахоми Рилски, които успяват да прогонят униятите (юни 1862). Макар и на грц. служба, и двамата подкрепят въвеждането на църковнослав. богослужение и откриването на бълг. училище. Пръв учител е Андон Петров Драгулев (1862-69), който обучава едновременно на грц. и на бълг., но не владее взаимноучителната метода. Една г. след него работи Н. Куртев от Одрин. През 1870-73 гл. учител е Тодор Димитров Милков от с. Черногорово, Хасковско, който прилага взаимноучителната метода на бълг. език, организира подготвителен клас и открива класно у-ще. Той въвежда нови учебни предмети, започва да провежда годишни изпити, от 1872 подновява честването на св. св. Кирил и Методий, отбелязано за пръв път от епископ Антим І през 1862. Дейността на училището се следи от възрожд. периодичен печат, престижът му нараства и скоро се превръща в основен просветен център в Странджанско. Учители са и И. Златаров, Г. Д. Кипров, В. Славов, Ст. Шивачев, А. Д. Драгулов. През 1874-78 гл. учител е копривщенецът Неделчо Павлов Орешков, който активно се бори срещу католическата пропаганда, отново проникнала в М. Т. през втората половина на 60-те г. Католиците построяват своя църква и дори откриват бълг. училище, но нямат успех сред населението. През 1875 Н. Орешков организира отварянето на девическо училище. По препоръка на Антим І за учителка е назначена Зоица Иванова Ангелинин-Беронова от Стара Загора. По нейна инициатива се създава женско дружество „Милосърдие”, образец за което е старозагорското. Нарастналият брой на ученичките подтиква общината на сл. г. да наеме по-голяма къща за училище и да покани още една учителка Иринка Копчева Славова. Жителите на М. Т. са спомоществователи на 8 кн. в 294 екз. – „Кириакодромион” (1806) от Софроний Врачански, „История Българска” (1869) от Г. Кръстевич, „Повести за изгубеното дете и Велисария” (1870) и др., както и на в. „Българска пчела”, на сп. „Читалище” и „Училище”.

Лит. А я н о в, Г. Малко Търново и неговите покрайнини. Бургас. 1939. Г е ч е в, М. Огнища на народната свяст. (Взаимните училища в България). С. 1995. Р а й ч е в с к и, Ст. Нетленни свидетелства. Бургас. 1998.

Хр. Манолакев