МУТЕВ (Мутьев), Димитър Стефанов

МУТЕВ (Мутьев), Димитър Стефанов (4.ІХ.1818, Калофер – 13.І.1864, Болград, дн. Молдова) – физик, журналист, преводач, педагог, обществен деец. Принадлежи към известния калоферски род Мутеви, брат на Ел. Мутева. Първоначално учи в Калофер. Продължава образованието си в Румъния, усъвършенства познанията си по гръцки и овладява румънски език. В началото на 1833 пристига в Одеса; постъпва в гимназията към Ришельовския лицей, която завършва (1837) с отличие. Един от спомоществователите, заедно с братята си Христо и Николай и с чичо си Стефан Д. Тошкович, на „Христоития” (1837), преведена от Р. Попович. Завършва (1840) Физико-математическия отдел на Ришельовския лицей. По съвет на своя проф. Х. Брун се записва във Философския ф-т на Бонския университет (1841). Прехвърля се във Философския ф-т на Фридрих-Вилхемовия университет в Берлин, за да специализира физика и метеорология. Първият българин, защитил (1842) докторат по физика – „De Psychrometria” („За психрометрията”). За периода 1842–1857 данните за живота на М. са оскъдни и противоречиви. Продължителната му кореспонденция с Н. Геров, с когото го свързва близка дружба, показва, че е бил в Москва, Одеса и Петербург, но със сигурност не може да се установи колко продължителен е престоят му и с какво точно се е занимавал. Според обява в „Цариградски вестник” (1848...) е подготвил книга „Китка от Балкана”, останала неотпечатана. Трудно е да се определи съдържанието й, М. никога не се е изявявал като поет или като преводач на лирически творби, но в отговор на забавената публикация Д. Чинтулов написва сатирата „Китка от Балкана” („Цариградски вестник”, № ?, 1849). Съществуват свидетелства, че е завършил с диплом за степен магистър Истор.-филол. ф-т на Московския университет. В писмо от 27.Х.1851 брат му Христо съобщава на Н. Геров, че М. е от 4 г. в Петербург „и още не може да свърши работата. Загуби много време без полза” (Архив на Найден Геров 1914 Т. 2). Изказвани са предположения, че в Северната рус. столица се е опитвал да започне работа като метеоролог (Г. Камишева), или че е станал проф. в Петербургския университет (Ю. Иванов), но и двете хипотези са спорни и недоказани. Сближава се с рус. академични славистични кръгове (И. И. Срезневски, О. М. Бодянски). От пролетта на 1854 е в Одеса, включен е в състава на бълг. комитет, който според замисъла на рус. командване е трябвало след края на Кримската кампания (1853-56) да координира в бълг. земи взаимоотношенията между рус. войски и местното население. През 1855 П. А. Безсонов помества в „Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“ пословици и народни песни и от сбирката на М., като е възможно тя да е именно неотпечатаната книга „Китка от Балкана”. С препоръките на Н. Геров е привлечен през есента на 1857 от Община на българската книжнина за редактор на новооснованото сп. „Български книжици”. Изборът на М. е аргументиран от неговата изключителна научна ерудиция, енциклопедични познания и полиглотство (владее 9 езика). Редактира само първата годишнина (1858, № 1-16), но успява да създаде образец за сериозно научно-образователно списание; съдържателната му структура е от 2 отдела, научно-художествен и политически, близка до модела на рус. художествено-обществени списания (т. нар. „толстые журналы”). Дейността му като уредник и редактор е високо оценена от неговите съвременници (В. Попович. „О болгарских книжицах”. – Русская беседа, 1859, № 4). Смята се, че подписаният с инициала „Д.” биографичен очерк „Георг Стефенсон” („Български книжици”, 1858, № 6) е негов. Най-вероятно той пише материалите за отдела „Съвременна летопис”, възможно е да е и преводач на статиите от рус.; със сигурност негова е анонимната статия „Метеорологически явления” („Български книжици”, 1858,  № 1). За приложението превежда от английски, но вероятно се ползва и от рус. превод, романа на Х. Б. Стоу „Чичева Томова колиба” („Български книжици”, 1858,  № 1-23). Поради здравословни и семейни причини през септ. 1858 напуска Цариград и заминава за Одеса. От есента на 1859 до края на живота си е директор на Болградската гимназия, където развива изключителна организационна и педагогическа дейност, амбициран да издигне престижа на първата бълг. гимназия. Привлича за преподаватели бълг. с университетски дипломи: В. Попович, Т. Икономов, Ив. Филипов и др., самият той преподава грц. език, търговска наука, естествена история и физика; полага началото на училищната библиотека; съдейства за отварянето на безплатен пансион за учениците; с финансовата помощ на Евл. Георгиев организира българо-рум. печатница в Болград. Умира от туберкулоза. След смъртта му, по записани лекции от негови ученици Д. Манчов издава (1869) неговия учебник по естествена история. 

Съч. De psychrometria. Disertatio phisica quam consеnsu et auctoritate amplissimi philososphorum ordinis in alma literarum universitate Friderica Guilelma ad summos in philosophia honores rite capessendos die XIII mensis augusti a. MDCCCXLII g. l. q. s. publice defendet auctor Demetrius Mutieff, bulgaris. Berolini, typis Julii Sittenfeld. Естествена история за първо запознавание с естеството. От ръкописи на Д. Мутева. Пловдив. Книжярница Д. В. Манчев при Куршюмлу хан, 1869. (Във Виена, у печятница Л. Сомер и др.). 

Лит. [Съобщение за смъртта]. – Българска пчела, № 35, 1864. И в а н о в, Ю. Български периодичен печат от Възраждането до днес. Т. 1, С., 1893. Из Архивата на Найден Геров. Кн. 1, 2. С., 1911, 1914. К а л ч е в, Ц. Един учен българин (1864 – 1924). – Илюстрация Светлина, 1924, № 10. Малък принос към биографията на Д. Мутев. – Год. на Народната библиотека София за 1924-1925. С., 1926. Н а ч о в, Н. Калофер в миналото (1707-1877). С., 1927. Д он ч е в, Д. Болградската гимназия през 1858-1878. – Изв. Педагогическия инст. „Акад. Т. Самодумов”, 19, 1965. Н и к у л и н а, М., В е л и к о в, Ст. Писма на Николай Христофоров Палаузов и Спиридон Николаев Палаузов до Михаил П. Погодин и Виктор И. Григорович. – Изв. Държавните архиви, 27, 1975. Б ъ ч в а р о в а, Н. Димитър Мутев – виден български възрожденски просветител, възпитаник на немски университети. – В: Българо-германски отношения и връзки. Т. 3, С. 1981. Т р е н д а ф и л о в, Вл. Неизличимият образ в огледалото. Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век. С., 1996. К а м и ш е в а, Г. Първият учен метеоролог българин. Д-р Димитър Стефанов Мутьев. – Светът на физиката, 1998, № 2. Ф и л и п о в, Вл. Проникване на английската и американската книжнина през Възраждането. С., 2004. Н а л б а н т о в а, Е. Одеса в българската история и литература на ХІХ век. Одеса, 2006. К а р а и в а н о в, Н. Болградската гимназия. По случай 150 годишнината от основаването на Болградската гимназия. Одеса, 2008. П и л е в а, М. За преводите на „Чичо Томовата колиба”. – Литературен вестник, № 5, 2010. М л а д е н о в а, М. Елена Мутева. 1829-1854. Едно закъсняло завръщане. С., 2012. 

Хр. Манолакев