Feed

ПАНАГЮРИЩЕ – град, просветен и духовен център в Средногорието. Най-ранните сведения за църковно килийно училище (по запазени приписки) са от 1742. Учители са поп Петър (1742), поп Никола (1752), поп Иван. През есента на 1806 панагюрецът Цвятко хаджи Гергов - автор на „Календар или месецослов вечний” (1818), отваря частно килийно училище. През 1821 е създадено и обществено килийно училище.

ПАНДУРСКИ, Недялко Димитров /1843, Трявна – 28. V11.1874, Букурещ/ - издател и разпространител на патриотични картини и книги, централен персонаж в Ботевата фейлетонна поредица “Послания от небето”. Роден в занаятчийско семейство. Учи в тревненското школо, за известно време му преподава П.Р. Славейков. Чирак в работилницата на баща си. Избягва в Русчук, дн. Русе /ок. 1861/, където живее при сестра си Гана – майка на Ангел Кънчев. Влиза в кръга на патриотичната младеж около читалище “Зора”. Емигрира в Румъния.

ПАРИЖ – столица на Франция, културен, литературен и педагогически център, в който получават образование българи през Възраждането. В П. те се запознават с различни идейни и научни течения, опознават фр. литература, влизат във връзка с учени и общественици от други националности. Българи учат в: Търговското у-ще – 3, Инститюсион „Бон-Жубе“ – 1, медицина – 25 (Г. Атанасович, П. Протич, З. Струмски, Ив. Богоров и др.), право – 8, л-ра – 3, архитектура – 1, минно-инженерство – 1, полит. науки – 2, полит.

ПАРТЕНИЙ ЗОГРАФСКИ, (светско име хаджи Павел хаджи Василков Тризловски) (1818, с. Галичник, Дебърско, Македония – 7. II. 1876, Цариград) – висш духовник, книжовник. Учи в килийното училище на дебърския манастир „Св. Йоан Предтеча – Бигор”, в Охрид при Д. Миладинов (вж. Миладинови, Д. и К.) (1835–36), в Призрен (1836–37) и в Солунското класно училище (1837–38). През 1837 посещава с баща си Ерусалим и става хаджия. През 1838 се подстригва за инок в Зографския манастир.

„ПЕДАГОГИЧЕСКА КНИЖИЦА“ – педагогическо списание. Излиза във Виена на 1 ян. 1875 и в Цариград на 20 ян. 1876, 2 книжки. Отпечатва се в печатницата на Бълг. отделение на Я. С. Ковачев (№ 1) и в печатницата на О. Кавафян (№ 2). Приема се като продължение на издаваната във Виена „Педагогическа библиотека“. Подзаглавие: „Училищното здравословие за родители и учители“ (№ 1), „Списание за в училище и в къщи“ (№ 2). Мото: „Доброчестието на един народ зависи от нравствената му сила, която се добива от възпитанието.