ПАРТЕНИЙ ЗОГРАФСКИ, (светско име хаджи Павел хаджи Василков Тризловски) (1818, с. Галичник, Дебърско, Македония – 7. II. 1876, Цариград) – висш духовник, книжовник. Учи в килийното училище на дебърския манастир „Св. Йоан Предтеча – Бигор”, в Охрид при Д. Миладинов (вж. Миладинови, Д. и К.) (1835–36), в Призрен (1836–37) и в Солунското класно училище (1837–38). През 1837 посещава с баща си Ерусалим и става хаджия. През 1838 се подстригва за инок в Зографския манастир. Продължава учението си в гръцко училище в Цариград (1838–39), в семинариите в Атина (1839–42), Одеса (1843–44), Кишинев (1844–45) и Киев (1845–46). Завършва Московската духовна академия (1850). Известно време е духовен възпитател на императорските деца. В Санкт Петербург става архимандрит. През 1851 е проповедник в руската посолска църква в Цариград. На 23 ноем. 1851 открива богословско училище към Зографския манастир и преподава в него до юни 1852, когато то е закрито. Връща се в Цариград, където отваря книжарница към редакцията на “Цариградски вестник”. През 1853–55 е учител в Богословското училище на о. Халки на мястото на Неофит Рилски. В 1857 се връща в Цариград, за да се включи в църковната борба, служи в руската и бълг. църква, става настоятел на бълг. църква и на новооткритото бълг. училище, в което е и учител след оттеглянето на П. Р. Славейков, като преустройва преподаването на съвременни начала. Ръкоположен за Кукушко-Полянски епископ на 29 окт. 1859. Въвежда бълг. език в църквите и училищата, застъпва се за създаване на бълг. отделение към печатницата на Киряк Дингов Държилов в Солун, за което е преследван от Патриаршията. Участник в смесената гръцко-бълг. комисия за разрешаване на църковния спор. През 1867 е назначен от Патриаршията за Нишавски (Пиротски) митрополит. Въвежда бълг. език в пиротското училище. Под натиска на настроенията срещу него, на 17 окт. 1874 П. З. подава оставка. Погребан е в двора на бълг. църква „Св. Стефан” в Цариград. Тленните му останки почиват в гробницата на Ил. Макариополски.
Книжовната дейност на П. З. включва преводни и оригинални произведения. Публикува 2 бълг. народни песни на македонско наречие от сборник, който възнамерява да издаде („Бълг. книжици”, 1858, № 2, 7), „Документи за българската цръковна история” („Бълг. книжици”, 1858, № 9), статиите „Мисли за българскиот язик” („Бълг. книжици”, 1858, № 1), „Нуждата да са будущети ни владици образовани” („Съветник”, № 38–40, 1863), посветена на образованието на духовниците, „Първа част на граматиката за членовете” („Цариградски вестник”, № 315, 316, 1857), „Житие и изповедание и за някои чудеса повествование иже во святых Климента Архиепископа болгарскаго, сочинено святейшаго и славяйшаго Теофилакта...“ („Бълг. книжици”, 1858, № 1–10), „Исторический очърк на старата българска църковна йерархия” („Македония”, № 17, 1867), „Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции, Святой земли... инока Партения” („Бълг. книжици”, 1858, № 6). Превежда „Кратка свещена история…”. НБКМ–БИА, ф. 18, а. е. 2, л. 8–11; ф. 225, а. е. 1, л. 1; ЦГВИА, ф. ВУА, ед. хр. 8799, л. 131а; ЦГИА – Л., ф. 733, оп. 147, д. 311, л. 78.
Съч. Кратка свещена история на ветхо и новозаветната църков. Преведена от... Цариград – Галата, 1857. Началное учение за децата. Напечатано от... Цариград – Галата, 1858. Кратка славенска граматика. Съставена от... Цариград, 1859.
Лит. Д и м и т р о в, Л. Обществената и книжовна дейност на хаджи Партения Зографски. – Изв. на Семинара по слав. филология при Университета в София за 1904–1905 г., 1905. С т о и л о в, А. Български книжовници от Македония. С., 1922, 60–63. Т о м о в, Ф. Кукушко-Полянски и митрополит Нишавски. – Македонски преглед, 1936, № 1–2. К о н с т а н т и н о в, Г. Възраждане в Македония. С., 1943, 194–197. К и р и л Патриарх Български, Българското население в Македония в борбата за създаване на екзархията. С., 1971, 15–21. М а р к о в а, З. Българската екзархия 1870–1879. С., 1989, с. 329. В е н е д и к т о в, Г. К. Болгарский литературный язык эпохи Возрождения (Проблемы нормализации и выбора диалектной основы). Москва, 1990, 166–168. М а к с и м Скопски и Пловдивски митрополит. Автобиография. Спомени. С., 1993, с. 19. Р а д е в, С. Македония и Българското възраждане, Том I. С., 2013, 118–121.
Н. Капралова
На 7 февруари 1876 г., в деня на св. Партений Лампсакски, в Цариград почива на 58 години Партений Зографски – виден български духовник, Поленински епископ и Нишавски митрополит, книжовник, един от първите български филолози и фолклористи. Погребан е в двора на Дървената църква „Свети Стефан“.
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката