ПАЗАРДЖИК

ПАЗАРДЖИК (ТАТАР-ПАЗАРДЖИК) – град, просветен и духовен център в Юж. Б-я. Ок. средата на ХVІІ в. към църквата „Св. Богородица” е открито килийно училище, което престава да съществува през ХVІІІ в., затворено под натиск на грц. духовенство. Опожарената през 1790 църква е възстановена през 1801 и в нея отново е открито килийно училище; предполага се, че през 1808 преподава на бълг. език монахът Макарий (1808). През ІІ пол. на ХVІІІ в. в П. работят представители на дамаскинската школа (вж. Дамаскини) Теофан Рилски, Тодор Врачански, местните свещенници поп Йоан и поп Върбан. В нач. на ХІХ в. е открито друго килийно училище към метоха на Зографския манастир. Най-голяма заслуга за духовното възраждане на П. има епископ Дионисий Агатоникийски, родом от близкото с. Меликадъново (дн. Драгор). Той е инициатор за възстановяването на църквата „Св. Богородица” и за построяването на митрополитската сграда (1801), с негови средства в двора на църквата е изградено обществено килийно училище. То е първото общобълг. училище в П., известно като Дионисиевото или Владиковото школьо, в което, заедно с грц., се въвежда и обучение на бълг. език. Училището и църквата изгарят през 1834. След Дионисий съществуването на Пазарджишката епископия е преустановено и тя минава под властта на пловдивския грц. владика. През 1830-35 частни килийни училища откриват даскал Стойко Кривия, синът му Стефо Даскала и учениците му Гено Вълков Дойчински, Иван Пешов Чолаков и Найден Иванов (хаджи Н. Йованович) внук на Дионисий. През 1837 църквата е изградена отново, а в двора й отварят временно училище. Учителят Кесари Попвасилев (1840-42), ученик на Неофит Рилски, преподава едновременно на грц. и на бълг. език. С доброволни помощи на еснафа през 1842 е изградено ново училище, наречено по-късно Главно, в което, под влияние на пловдивския владика, е назначен грц. учител, който преподава само на грц. език. Недоволна от решението, в нач. на 1845 бълг. община се обръща с молба към гр. Елена да им изпратят бълг. учители. На 20 юли 1845 в П. Идват Никифор Попконстантинов, току-що завърнал се от Русия, учил в Одеската семинария, Й. Ненов, негов помощник, който остава да живее и работи в П. през 1845-51, 1863-68, 1870-74. Попконстантинов отваря едновременно взаимно у-ще и начален подготвителен клас. Решено е долният етаж на Главното училище да е бълг., а горният - грц. училище. От 1846 в същата сграда е организирано и класно училище, едно от първите в Б-я. За помощници от гр. Елена са повикани Георги Райков - 1846-51, и Михаил П. Куманов - 1846-48. Нарастналият брой на бълг. ученици, сред които има и ок. 30 момичета, подтиква Попконстантинов да „завземе” стаи и от грц. у-ще. Грц. духовенство изпраща жалба дори до патриаха, но главният учител не отстъпва от решението си. През 1847 се отваря второ взаимно у-ще в махала Канлъкавак в двора на новопостроената църква „Св. Костадин” - то е „клон” на Главното училище, учител е Г. Райков. С дарени от П. Берон и Ал. Екзарх пари и учебни помагала през 1848 се открива и девическо училище под името „Левкия води”. Първата учителка в него е инокиня хаджи Татяна от Тетевен. Първоначално се помещава в сградата на Главното училище, а по-късно се пренася в метоха на Зографския манастир. Попконстантинов организира и библиотека към Главното училище, в която се получават кн. и от Русия. Просветителската и обществената дейност на Попконстантинов и на неговите помощници издигат авторитета на класното училище в П. В него започват да учат деца от околните селища. Славата му достига и до Одеса. За да насърчат паздаржишките общинари В. Априлов и Сп. Палаузов им подаряват специално изготвен печат с надпис „Т-Пазарджишко българско училище”, а в стихотворението си „Рай Божий” Й. Хаджиконстантинов-Джинот възторжено възпява неговите успехи. Попконстантинов започва борба и срещу богослужението на грц. език. Наклеветен пред тур. управа, той е принуден да се върне в гр. Елена (1849), на сл. г. отново става учител в П., но след интриги в бълг. община през 1851 окончателно напуска града. Независимо че през 1854 в Ени махала се открива ново взаимно училище, след заминаването на Попконстантинов напускат и повечето от помощниците му и за известен период в образованието на П. настъпва застой, дори девическото училище е затворено. Важен момент за духовното възраждане на П. е отстраняването на пловдивския митрополит Хрисант през 1857 и заместването му от Паисий, който е по-благосклонен към българите. През с. г. Главното училище напълно се отделя от грц. През 1858 за главен учител е назначен киевският семинарист Илия Икономов от Казанлък; отново е отворено девическото училище. От 1858 все по-забележима в обществения и духовния живот на П. става дейността на Ст. Захариев - един от най-образованите граждани на П., дълги години писар и секретар на общината, ползва се с авторитет в цялата околия. Той е гл. настоятел в П. на по-голямата част от възрожд. периодичен печат, дописник е на в. „Съветник”, „Турция”, „Время”, „Македония” и др., библиотекар е на училищната, а по-късно и на читалищната библиотека (1858-71), организира борбата за църковна независимост и въздигането на бълг. просвета в П. По негова инициатива през 1859 за пръв път в града тържествено се празнува денят на св. св. Кирил и Методий. На 19 окт. 1859 той организира изгонването на грц. духовници от църквата „Св. Богородица”. Периодът 1861-63 е най-бурният в борбата за църковна самостоятелност. В нея активно участват и Кара Никола Ангелов, Б. Мирков, Ил. Икономов, чорбаджиите Велко Ангелов, Николаки и Георги Христович, Гюро Иванов Сардъкяра, Панайот Х. Гроздов и др. От нач. на 60-те години просветата на П. е във възход, основава се ново взаимно училище в махала Чиксалън. Общият брой на училищата в П. става 6 - 4 взаимни, 1 класно, 1 девическо; през следващите десетилетия в някои от училищата на крайните махали се откриват и класове. Главното класно училище достига своя разцвет в средата на 70-те години, когато за учители се назначени родените в П. К. Величков през - 1874-76, Яков Матакиев през - 1874-78, завършил гимназия в Табор (Чехия), Иван Войводов през - 1875-76, завършил гимназия в Прага (Чехия). Те прилагат нови модерни европейдси педагогически подходи в работата с учениците, въвеждат нови образователни дисцпилини. По препоръка на С. Филаретов през 1862 за главна учителка в девическото училище е назначена Милева Барак; след нея учителки са Анастасия Балсамаджиева, Анка Христова от Ст. Загора, Теофана Величкова, сестра на К. Величков и др.

Главни инициатори за създаване на читалище в П. са Ст. Захариев и Кара Н. Ангелов. Основано е през 1862 и е наречено „Виделина” по предложение на художника Станислав Доспевски; до 1869 дейността му е сравнително слаба. От 1870 за председател е избран Георги Консулов, който е и пръв председател на пловдивското читалище. Най-вероятно той организира и първото театрално представление в П. По-късно председатели са: К. Величков (1874-75), Я. Матакиев (1875-76). Дейността на читалището е непосредствено обвързана с работата на местния рев. к-т. На 2 февр. 1870 М. С. Доспевска, М. Величкова, Е. Консулова със съдействието на Ст. Захариев създават „Ученолюбиво женско дружество”, преименувано по-късно на Женско дружество „Просвета” с числен състав ок. 40 жени. Членовете му развиват активна културна дейност, а след потушаването на Априлското въстание подпомагат прииждащите момичета от средногорските селища към към П.

Лит. Б а т а к л и е в, Ив.: 1. Град Татар-Пазарджик. С., 1923; 2. Пазарджик и Пазарджишко. С., 1969. 100 години народно читалище “Виделина” - Пазарджик. 1862-1962. Юб. сб. С., 1962; Г е ч е в, М. 1. Килийните училища в България. С., 1967; 2. Огнища на народната свяст. (Взаимните училища в България). С. 1995; П а с к а л е в а, В. Българката през Възраждането. С. 1984;

Р и н д о в а, Б. Страници от миналото на Пазарджик. Пазарджик, Кн. 1. 1995. Ж л е г о в, Д. Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждането. Пазарджик. 1996. Енциклопедия Пазарджик. Пазарджик. 2011.

Хр. Манолакев