ПАВЛОВИЧ, Партений (нач. на XVIII в., Силистра – 29.IV.1760, Сремски Карловци, Югославия) – църковен и полит. деец, богослов, преводач и стихотворец. Учи в грц. килийно училище в Силистра. През 1814 заминава за Букурещ, за да продължи образованието си в Княжеската (Бейска) академия. След завършването й през март 1719 отива да учи в Италия, преминава през Венеция, Падуа, Болоня, Флоренция, Рим, Неапол, Бари, Отранто, но поради православната му непримиримост към католицизма напуска страната в края на годината и се установява в Сиатиста (дн. Сачища) и Костур (дн. Кастория), Гърция, където изучава в грц. училище математика, геометрия, логика и картезианска философия. През 1721 предприема поклонническо пътешествие из православните светилища в югозап. част на Балканския полуостров. След много премеждия се установява в далматинското градче Рисан, където 1 г. е учител. Приема монашески сан и е ръкоположен за дякон, през 1726 – за свещеник. През 1734 отива на поклонение в Рилския манастир, където престоява 7 месеца и се запознава с Йосиф Брадати. Ползва богатата библиотека на манастира и оставя по книгите няколко приписки. През 1735 става протосингел на срб. патриарх Арсений IV. От 1737 живее и работи сред сърбите в Австрийската империя, от 1741 е свещеник в православната капела „Св. Георги“ във Виена. През 1746 е арестуван по обвинение, че е участвал в заговор против Хабсбургите. Оправдан е, но прекарва година и половина в затвора. През 1749 става свещеник в Будим (дн. Буда – квартал на Будапеща), с. г. добива архимандритски сан, а на 4 септ. 1751 е избран за епископ викарий – пръв помощник на срб. митрополит Павел Ненадович, който през 1758 го предлага за православен митрополит на Трансилвания, но смъртта осуетява избора му.
Книжовното творчество на П. е важен момент в развитието на южнославянските литератури. Като отлично подготвен богослов с писателска дарба написва тропар и кондак за мъченика Стефан Пиперски от Херцеговина и житие за него. От преводите на П. (владее срб., рум., нем., лат., новогрц. език) са запазени требник и литургия на апостол Яков, в които се изявява и като калиграф, и единствената му печатна книга „Ода на воспоминание втораго Христова пришествия...“ (1760), е изд. в сътрудничество със срб. писател Захари Орфелин. Опитва се да пише и стихове – на 24 май 1734 написва стихотворението „Прослава на сръбските крале“, оставя и една ритмизирана молитвена приписка от 29 март 1735. Запазени са негови доклади и писма до рус. императрица Елисавета Петровна и до рус. Свети синод. Най-значимата творба на П. е неговата автобиография, която бележи началото на този жанр в южнослав. литератури. В нея той описва главно премеждията и страданията си, но тематичното единство не успява да спои разпръснатите летописни бележки в една цялостна творба.
Съч. Из автобиографията на Партения Павлович. – В кн.: И в а н о в. Й. Старобългарски разкази. С., 1935.
Лит. Д и н е к о в, П. Първи възрожденци. С., 1942. К и с е л к о в, В. Сл. Партений Павлов. – В кн. му: Проуки и очерти по старобългарска литература. С., 1956. А н г е л о в, Б. Ст. Партений Павлович. – В кн. му: Съвременници на Паисий. Т. 2. С., 1964. В е л ч е в, В. 1. От Константин Философ до Паисий Хилендарски. С. 1979; 2. Проблемата за образа на повествователя в автобиографията на Партений Павлович. – Език и литература, 1981, № 2. Б о я д ж и е в, П. Партений Павлович. С., 1988. Б а е в а, А. Автобиографията на Партений Павлович. – Епископ-Константинови четения [ШУ „Епископ Константин Преславски“], № 10, 2005 – 2006, 223 – 228. П а в л о в, Пл. Забравеното Средновековие. С. 2019, 261-262.
Д. Господинов
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката