ПАЛАУЗОВ, Николай Христофоров (9.V.1821, Габрово – 2.III.1899, Одеса) – общественик и просветен деец. Учи в килийно у-ще в Габрово. През 1830 заминава за Одеса при чичо си Н. Ст. Палаузов – съратник на В. Априлов. Завършва Юридическия отдел на Ришельовския лицей (1842). Приема рус. поданство и е на държ. служба в Одеса – дългогодишен служител и член на Управителния съвет на Одеската митница (1842-99), губернски секретар, колежки секретар. През 1845 е изпратен от В. Априлов да инспектира Габровското у-ще и прави голяма обиколка на Б-я, стига до Одрин и Цариград, посещава и някои рум. градове – Гюргево, Галац, Браила. Установява връзки със свои съотечественици, продължили до края на живота му. Интересна е преписката на П. с Рилския и Соколския манастир, с Й. Соколски, Неофит Рилски и др. Един от основателите и председател (1854-99) на бълг. настоятелство. Почетен член е на Одеското славянско общество. Поддържа активни връзки с най-изтъкнатите рус. славянофилски ръководители, с видни рус. общественици и учени; търси тяхното съдействие и помощ, запознава рус. общественост с живота на поробения бълг. народ и на неговата емиграция. През Кримската война (1853-56) развива оживена дейност и успява да се доближи до рус. военни кръгове. Назначен е от княз А. М. Горчаков за чиновник с особено назначение по бълг. въпроси, придружава рус. войски и минава с тях р. Дунав. След войната известно време е чиновник с особени поръчения при новоросийския и бесарабския генерал-губернатор, натоварен е да урежда преселническия въпрос в Юж. Русия. Цензор на слав. вестници и списания при Одеската погранична поща (1861). Получава дворянска титла (1868). Утвърден за действителен статски съветник (1883). Награждаван с рус. ордени и медали. П. е дълбоко убеден в истор. мисия на Русия за осигуряване на по-добра съдба на бълг. народ. Спомагателен (1868) и почетен член на БКД (дн. БАН, 1884).
П. има заслуги за развитието на учебното дело в Б-я. Попечител е на Габровското у-ще (от 1860 до края на живота си). С неговото съдействие много бълг. девойки и юноши получават образование в рус. учебни заведения. Сътрудничи на „Цариградски вестник“, в който обнародва ст. за бълг. писменост и правопис (№ 80, 81, 99, 1852) и на рус. пер. печат („Одесский вестник“ и др.). Интересна е кореспонденцията му с М. П. Погодин, И. С. Аксаков, П. А. Лавровски, с херсонския архиепископ Инокентий Борисов и др. Тя съдържа ценни сведения за живота и дейността на П. и за Одеското бълг. настоятелство. Особено значение имат докладните записки на П. до изтъкнати рус. дипломати и политици – рус. императорски пълномощник в Цариград А. П. Озеров, княз Горчаков, граф Остен-Сакен, С. А. Хрулев и др. В писмата, докладите и ст. си запознава рус. общественост с тежкото положение на бълг. народ и се стреми да подпомогне осв. дело. Превежда на рус. език и издава „Писма за България“ (1854) от Н. Геров.
НБКМ – БИА, ф. 113. (Н. Палаузов).
Съч. Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина. Преведено от ... Одеса, 1851. Писмо на едного българина из Мачин до едного приятеля в Одеса. 1854. (Подписано „Българин из Габрово“)
Лит. М и л а р о в, С. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България... Одеса, 1886. Няколко исторически документи за възраждането на българите. – Искра, 1889/1890, № 8, 9, 10, 11. Б а р с о в, Н. Тридцатилетие деятельности Одесского Болгарского Настоятельства (1854-1884). Одеса, 1895. С т о я н о в, В. Николай Христофорович Палаузов. – Илюстрация светлина, 1899, № 4-5. К а з а н с к и й, П. Николай Христофорович Палаузов. Биографическая заметка. – Русская старина, 1899, № 7-9. Документи от времето на Българското възраждане. – ПСп, 1899, № 58. К а р о л е в, Р. М. 1. Поменик за Н. Хр. Палаузов. – ПСп, 1899, № 59. (Подписан Р.М.К.); 2. Чърти от политическата деятелност на Н. Хр. Палаузов (по материали на архивата на покойния). – ПСп, 1900, № 51. В а н к о в, Н. Развой на учебното дело и училищното законодателство в България. С., 1906. П о п р у ж е н к о, М. Г. Участие Одессы в возрождении народа болгарского. Одесса, 1912. Ш и ш м а н о в, Ив. П. Нови студии из областта на Българското възраждане. – СбБАН, 1926, № 21, с. 13. У с т а-Г е н ч е в, Д. Два документа на височайше име по образованието на българската младеж в Русия. – Училищен преглед, 1931, № 4, 633-637. О р е ш к о в, д-р П. Неизвестна преписка на манастирите Соколски и Рилски с Н. Хр. Палаузов. 1845-1854. СбБАН, 1941, № 2. А н т о в а, Цв. Николай Христофорович Палаузов (Биографическая заметка). – СпБАН, 1972, № 1. Г е н ч е в, Н. Одеското българско настоятелство. – Год. Соф. ун-т, Истор-филол. ф-т, 1972, № 64, с. 105 и сл. Н и к у л и н а, М. В. и С. В е л и к о в. Писма на Николай Христофорович Палаузов и Спиридон Николаевич Палаузов до Михаил П. Погодин и Виктор И. Григорович. – Изв. ДА, 1974, № 27. Д и м и т р о в, Ф. Първият български военен кореспондент – участник в Кримската война. – Бълг. журналист, 1975, № 8. У н д ж и е в а, Цв. Писма на Николай Хр. Палаузов в руските архивни хранилища. – Лит. история, 1977, № 1. Т о м о в а, Д. Из документалното наследство на Николай Хр. Палаузов. – Библиотекар, 1981, № 12.
Цв. Унджиева
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката