Петров, Матей (Матей Преображенски, Матей Миткалото)

МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ (М и т к а л о т о, О ч к а т а; светско име : Моно Петров /Пенчов/ Кънев) (Х. 1828, с. Ново село, Търновско – 1. ІІІ. 1875, с. Ново село, Търновско) – книжовник, преводач, книгоразпространител, деец на нац. рев. движение. Произхожда от селско семейство. На 9 г. остава кръгъл сирак. Расте при леля си в с. Балван. Послушник и ученик в Дряновския манастир (1846). Замонашва се в Преображенския манастир (1848). Непрекъснато се самообразова. Пребивава в Хилендарския манастир, Света гора (1851 – 52, 1856 – 59), в манастира “Св. Троица”, Търновско (1854), в скита “Св. Иван Рилски” край Троянския манастир (1855). Предприема продължителни  обиколки с познавателна и пропагандистка цел (1853 – Варна, Тулча; 60-те г. – беломорското крайбрежие, о. Тасос, Цариград, Ерусалим, Русия , Бесарабия; 1871 – из Старозагорско; 1874 – из Шуменско). В бълг. земи пропагандира православието, оказва активно противодействие на протестантската мисионерска дейност на д-р А. Лонг в Търново и търновско, Габрово, Дряново, Трявна (1860). Създава земеделски сдружения с просветна цел. Организатор на рев. борба. Участник в І бълг. легия (1862) на Г. С. Раковски; предвожда хайдушка чета в Зап. Стара планина (1863); съпровожда В. Левски в редица негови обиколки (от 1869), по-късно – и А. Кънчев (от 1871). От 1864 е пътуващ книжар – създава немалка подвижна б-ка, разнася Паисиевата история, религиозни кн., рев. материали. Един от основателите на читалищата в Бяла черква (1869), с. Михалци (1870), Сухиндол (1870), с. Мусина (1871), с. Горни турчета (дн. с. Горско сливово) (1873).

М.П. е самобитен талант-изобретател. По време на пребиваването си в Света гора разработва идея за “морска мелница”; има и идея за “пясъчна мелница”. На търновския първенец Ст. Карагьозов прави във воденицата елеватор за житото. По-късно “измисля” двуклапанни водни помпи бутален тип. През 1864 г. отглежда сорт червени чушки, известни впоследствие като “отчематейки”. Негов е слънчевият часовник в Къпиновския манастир, Търновско. Изработва от дърво два модела на пушки с магазинно пълнене, които търновският майстор Иван (Георги) Тюфекчията изработва. Има проект за 12-цевна картечница. Прави свой вариант на вечен двигател – “перпетомобил”. Конструира триколесен велосипед. Занимава се с народно лечителство като събира рецепти за лекове и сам приготвя такива. 

Книжовната му дейност съчетава традициите на старата църковно-религиозна л-ра и новите възрожд. явления. Едновременно преписва, превежда и компилира жития на светци, нравствено-поучителни произведения, подготвя проповеди и отпечатва кн. с актуално съдържание; включва се активно в борбата срещу протестантската пропаганда. Голямо разпространение имат забавно-дидактичните му кратки разкази (“Прикаски...”).

Съч. Книжица малая, содержащая в себе чиноположения монашескаго образа. Обретаются же и иний полезнейшия словеса святих отец. Списанная Матеем монахом, жителя Терноводервентскаго монастиря Преображение Господне, за свою ползу и потребу. В лето от Христа 1853, месец февруарий. Молебни канони ко святому славному мученику Мине за изгубена вещ и ко св. священомученику Антипе за зъбобол и главобол и за други болести. Съставил... Русчюк, 1867. Подобни на осъмтях  гласове. За обучение на новоначалните, събрани из църковните книги ... Русчюк, 1867. Притчи Варлаамови с други йоще прибавления. От пролога и от други книги събрал и на просто български превел... Русчюк, 1868. Повести за изгубеното  дете и Велисария, военачалникът на Иустиниана великаго. Преписал и поправил... Русчюк, 1870.  Защита на православието, нападнато от протестантските мисионери с разни брошури. Издал... Русчюк, 1870. Прикаски  или нравоучителни примери за прочитание на всекиго, който желае своето поправление. Събрал и наредил... Издание първо. Русе, 1872. Кратка ирмология с няколко понужни църковни потриеби месецослова, тропарите и кондаците и на крайт са прибавени типик на късо с просто наречие, за няколко църковни управления. Преписал и съставил... – отпечатана под загл.: Кратка  ирмологя, издадена от монах Матей Преображенски, а сега второ издание от архимандрит Кирил, йегумен на манастиря “Св. Преображение”, Търново, 1926.

Лит. Б у р м о в, Ал. 1. Отец Матей Преображенски. Материали за биография. – Духовна култура, 1934, № 56; 2. Книжовната дейност на Отец Матей. Църковни и нравоучителни книжки. – Духовна култура, 1935, № 64. К е с я т к о н о в, Г. Отец Матей Преображенски. Опит за биография. Ръкопис (1895 – 1925), съхраняван у наследниците му. М а ж д р а к о в а – Ч а в д а р о в а, О. Нови данни  за Матей Преображенски из един  новооткрит негов ръкопис от 1853. –  Изв. на ДА. Т.18. С., 1970. Д р а г а      н о в, Т. 1. Отец Матей Преображенски и новият паметник в негова чест. – Музеи и паметници на културата, 1971, № 4; 2. Ангел Кънчев и Матей Преображенски. –  Тревненски зов, № 8-9, 1970. Ц о н е в, Мл. Българи-изобретатели. С., 1973. . Д р а г а н о в а, Т. Отец Матей Преображенски. В кн. й: Студии по история. В. Търново, 1973, 263-324, Б у р м о в, Ал. Отец Матей Преображенски. Материали за биография. В: Избрани произведения в три тома. Т. 2. С., 1974, Д и м и т р о в, Св. Отец Матей Преображенски. Картотека на спомени, записвани около 1930 г. Л а з о в с к и, Ат. Отец Матей Преображенски като апостол и книжар. В сб.: Възрожденски книжари. С., 1980, 63-73, П е х л и в а н о в, Ил. Преображения Матееви. С., 1981, Б е л е ж и т и  търновци. Биографичен и библиографски справочник за дейци, родени, живели и работили във Велико Търново през ХІІ-ХХ в. /Съст. Цв. Генчева, Т. Драганова, Й.Димитров/. С., 1985, 91-97.

К. Михайлов