Пишурка, Кръстьо Стоянов

ПИШУРКА, Кръстьо Стоянов (24.VIII.1823, Враца – 6.I.1875, Лом) – учител, книжовник, театр. и читалищен деец. Основно образование получава във Враца при К. Огнянович; учи в грц. у-ще в Пловдив. Завършва грц. у-ще     в Куручешме, Цариград. Ползва срб., фр., нем. език. Учител във Враца (1847-48, 1850-51) и в Лом (1848-50, 1851-56, 1862-72). Голямо влияние му оказва унг. революционер Л. Кошут, с когото се среща през 1849 в Лом. П. се изявява като призван нар. будител и просветител. Прави много нововъведения в учебната програма. Един от създателите на читалищното дело в Б-я и на бълг. театър. В Лом основава читалище „Постоянство“ (1856), за което набавя ок. 150 кн., и читалищен театър, изнася сказки за възрастните. П. е един от първите бълг. режисьори и актьори. Под неговото ръководство през ноем. 1856 в Лом е изнесено едно от първите две театр. представления в Б-я – „Многострадална Геновева“. На представлението присъства и англ. консул от Калафат Г. Дейвис. На 12 дек. 1856 в читалището е поставена пиесата „Велизарий“ от Х. Траудцен. След представлението П. е арестуван и 3 месеца е задържан в тъмница заради патриотичните чувства, които будела постановката. Изгонен от чорбаджиите, известно време учителства във Видин (от 1856). През 1862 отново се връща в Лом. Пътува до Сърбия и Австрия. Ок. 1872 отваря книжарница в Лом. – клон на изд. на Хр. Г Данов. Притежава голяма и ценна библиотека. 

П. оставя значително по обем книжовно наследство. Превежда и побългарява драми, повести, стихотворни творби. Убедително е предположението, че е автор на първата театр. дописка-критика, обнародвана под чуждо име („Цариградски вестник“, № 317, 322, 1857). Сътрудничи на „Цариградски вестник“ през 1849-52, 1858-59, на в. „Зорница“ – 1864, „Македония“ – 1868, на сп. „Читалище“ – 1870-71, „Училище“ – 1872. Най-много негови стих. с разнообразна тематика, искрени, но без поетически качества, са поместени в „Цариградски вестник“. Типичен представител е на даскалската поезия, със заслуги за бълг. у-ще, театър и култура през Възраждането. НБКМ – БИА, II, А43; ДА-Габрово, Ф. 670к, оп. 1, а. е. 48, 50, 65.

Съч. Аделаида, Aлпийската пастирка [от Ж. Мармонтел], [изплетена от сръбски в стихове] от ... и посвятена на Ломското читалище, а напечятано с иждивението Ивана П. И. Пишурка. Бялград, 1857. Сбор от български песни. Книжка първа. Браила, 1864. Опелото на Исуса Христа. Побългарено от ... Издание първо. Русчюк, 1869. Изпаднал търговец или смъртна жъртва. Позорищна игра в три действия. Побългарена от ... Издание първо. Вена, 1870. Момина китка или книга за секого [от Мари льо Пренс дьо Бомон]. Побългарил от френски ... Първо издание. Виена, 1870. Куткудачка или разни морални стихове и приказки от ... Издание първо. Вена, 1871. Рахилин плач при избиванието на 14-те хиляди деца по повеление на Ирода царя Юдейский, което ся случи във Витлеем [от К. Маринкович], изплете [преведе от сръбски в стихове] ... Белград, 1872. 

Лит. М а р и н о в, Д. Из историята на учебното дело в Ломско. Кръстьо Стоянов Пишурка. Биогр. бел. – Светлина, 1894, № 8. Ф и н г о в, Д. Спомени из живота ми. – В: Сборник Калоферска дружба, Кн. 1. С., 1908. Читалище „Постоянство“. Юб. сб. (1856-1926). Лом, 1927, 5-30, 65, 70, 93. Ч и л и н г и р о в, Ст. Българските читалища преди Освобождението. С., 1930, 32, 38, 320-330. Х р и с т о в, Г. п. Нашето възраждане в Свищов. – В: Юбилеен сборник на читалище „Е. и К. Аврамови“ – гр. Свищов. Свищов, 1931. В а с и л е в, А. Трем на Българското възраждане. С., 1936, с. 49. М и н к о в, Цв. 1. Българската драма. Начало, развитие, представители. С., 1936, с. 48. 2. Кръстьо С. Пишурка. – Читалище, 1942, № 5, 6. Й о ц о в, Д. Културно-историческа история на Враца. Т. 1. С., 1937, 163-166. К и р о в, Г. Училищен и домашен театър в Лом. – Училищен преглед, 1938, №  5-6. П о п о в, Ив. Миналото на българския театър. Спомени и документи. Т. 1, С., 1939, 9-26. Ц в е т а н о в, Ц. Библиотеките през епохата на Възраждането. – Библиотекар, 1956, № 3. К ь о с т е б е к о в, Ем. Към въпроса за първото българско театрално представление. – Театър, 1957, № 2. П е н е в, П. 1. Лекции по история на българския драматически театър. С., 1959, 70-76; 2. Първата българска театрална критика. – Лит. фронт, № 32, 1961. А п о с т о л о в, П. Поява и развитие на читалище „Постоянство“ и Театралното дело в Лом.“ – В: 100 г. културен живот в гр. Лом. С., 1961, с. 33-74, 147-170. А н д р е е в а-П о п о в а, Н. „Многострадална Геновева“. – Год. на ВИТИЗ, 1961, № 5. Д а м я н о в, С. 1. Ломският край през Възраждането. Икономически живот и политически борби. С., 1967; 2. Кръстьо Пишурка – В: Будители на нацията. С., 1969. К а р а к о с т о в, Ст. Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. С., 1972, 257-265. П а у н о в с к и, Ив. Ботев и Пишурка. – В кн. му: Малки неща. С., 1978. Й о р д а н о в а, А. Писателската и преводаческата дейност на Кръстьо Пишурка. – Библиотекар, 1979, №  1. К у з м а н о в, П. Революционни черти в дейността на Кръстьо Пишурка. – Военноистор. сб., 1982, № 2.

Цв. Унджиева