ПИПИН (Пыпин), Александър Николаевич (25.III.1833, Саратов - 26.ХI.1904, Петербург) - рус. литературовед славист, фолклорист, етнограф, археограф, публицист. Учи в Историко-филол. ф-т на Казанския ун-т, завършва Петербургския ун-т (1853). Извънреден проф. (1860) към катедрата по всеобща лит. история на Петербургския ун-т. В знак на протест срещу реакционната правителствена политика спрямо студентите напуска ун-та (1861). Член-кор. на Петербургската АН (1891), акад. (1898). Пръв прави опит в Русия за систематично представяне на слав. лит. история в труда си „Обзор истории славянских литератур” (1865. 2 прераб. изд. под заглавие „История славянских литератур”. 2 т., 1879-81. Разделът за пол. л-ра и в двете изд. е от В. Д. Спасович). Привърженик на културно-истор. направление в литературознанието, П. дава обширни сведения за историята, етнографията и фолклора на отделните слав. народи и проследява лит. им развитие от древността до новото време. В обзора „България” най-ценен и обстоен е очеркът за старата бълг. л-ра, която П. определя като първа по значение за славянството; очертава условията за развитието на новата бълг. л-ра при съвременното полит. положение, прави синтетичен преглед на отпечатаните книги, переодика и автори, отбелязва ролята и заслугата на Ю. И. Венелин за възраждането на бълг. книжнина; спира се на бълг. фолклор, на новоизлезлите сборници с нар. песни и прави теоретични обобщения за характера и особеностите на бълг. епос. Книгата на П. е позната на възрожденския читател, части от обзора за бълг. л-ра превеждат П. Р. Славейков („Гайда”, № 12, 1866) и Л. Каравелов („Свобода”, № 8, 12, 25, 1869-70; сб. „Сокол”, 1875).
Съч. История на българската литература. С., 1884. Съвм. с В. Д. Спасович.
Лит. Список трудов акад. А. Н. Пыпина. 1853-1903. Сост. Я. Л. Барсуков. СПб, 1903. Бобчев. Н. Александър Николаевич Пипин. - Училищен преглед, 1905, - 1-2. Академические школы в русском литературоведение. М., 1975. Славяноведение в дореволюционной России. (Изучение южных и западных славян). М., 1988.