Feed

ПОПОВИЧ, Алекси Велкович (известен и като Алекси Попвелкович) (1743, Самоков – неизв.) – свещеник и книжовник. Син на протопоп Велко – духовник с изявени книжовни интереси. През 1771 преписва „История славеноболгарская“ от Паисий Хилендарски (Църковноисторически и архивен институт при Българската патриаршия, № 137). Преписът, наречен Алексов или Самоковски, е втори по старинност след първия Софрониев препис от 1765.

ПОПОВИЧ, Васил (Василаки) (18.Х.1833, Браила – 7.VIII.1897, София) – белетрист, драматург, автор на стихове за деца, учител и художник. Родителите и по-големите му братя са преселници от Ямболско в Браила. Първоначално учи при учители българи, посещава рум. училище (1841-45) и училището на габровеца Никола Стефанович (1846-48) в родния си град. Продължава образованието си в Киевската Втора гимназия (1851-56), в Киевския университет „Св. Владимир“ (1857) и в Историко-филол. факултет на Московския университет (1858-61).

ПОПРУЖЕНКО, Михаил Георгиевич (25.VІІ.1866, Одеса, Украйна – 30.ІІІ.1944, София) – украински историк и филолог, славист и българист. Завършва Историк.-филол. ф-т на Новоросийския ун-т в Одеса (1888). Д-р на Харковския ун-т (1899). Проф. (1908) по слав. филология в Новоросийския ун-т. След Октомврийската революция емигрира; от 1919 живее в Б-я. Проф. по история на рус. л-ра в Соф. ун-т (1920-1941). Почетен д-р на Соф. ун-т (1939), редовен член на БАН (1941), чуждестранен член на Слав. ин-т в Прага (1934).

„ПРАВО“. В е с т н и к  з а  н а р о д н и, п о л и т и ч е с к и  и  к н и ж е в н и  н о в и н и – обществено-полит. и общокултурен вестник. Излиза в Цариград от 4 март 1869 до 20 дек. 1873 веднъж седмично, 5 г., 247 бр. Приема се, че е продължение на в. „Гайда“, в резултат на което следва неговата номерация. Отпечатва се в печ. на: в.