Попович, Алекси Велкович

Знаци
2000

ПОПОВИЧ, Алекси Велкович (известен и като Алекси Попвелкович) (1743, Самоков – неизв.) – свещеник и книжовник. Син на протопоп Велко – духовник с изявени книжовни интереси. През 1771 преписва „История славеноболгарская“ от Паисий Хилендарски (Църковноисторически и архивен институт при Българската патриаршия, № 137). Преписът, наречен Алексов или Самоковски, е втори по старинност след първия Софрониев препис от 1765. Той е твърде близък до първообраза и допринася за разпространението на Паисиевата история, служи като основа за други преписвачи, например от колофона на отец Никифор Рилски се знае, че една година след създаването на преписа от П. той е използван като антиграф от монаха в Рилския манастир – така през 1772 е създаден Никифоровият (или Дриновски, Рилски) препис, издаден от Б. Ангелов. Според думите на П. при преписването той строго се е придържал към ръкописа, който Паисий му е дал. Проучванията показват, че не преписва буквално, а проявява критично отношение към текста, като се стреми да го подобри откъм стил и език, като прави словоредни и граматични промени, понякога и лексикални. Съкратени са някои пасажи, други са добавени, липсват биографичните данни за Паисий. Тези изменения не променят съществено цялостния облик на текста, създаден от Паисий Хилендарски. В началото на Паисиевия послеслов П. изпуска името на Паисий, но запазва наратива в 1 л., сякаш споделеното от хилендарския монах е преживяно и от самия йерей. Той добавя собствен послеслов, колофон, в който съобщава къде (в Самоков) и кога (1771) пише. Преписът на йерей Алексо е издаден фототипно, а разночетения от него са публикивани в изданието на «История славянобългарска» от 2012 г. П. вероятно е работил и над други ръкописи, но те не са достигнали до нас.

Съч. Паисий Хилендарски. История славяноболгарская. Самоковски препис от 1771 г.Фототипно издание с предговор от Ангел Кръстев и Цветана Иванова. София, 2004.

Лит. И р е ч е к, К. Българский цар Срацимир Видинский. – ПСп, 1882, № 1. Т е о д о р о в-Б а л а н, А. Към вестите за историята на о. Паисия Хилендарски. – Бълг. преглед, 1896, № 11. С п р о с т а н о в, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на българската църква в София. С., 1900. И в а н о в, Й. История славеноболгарская, собрана и нареждана Паисием йеромонахом в лето 1762. С., 1914. А н г е л о в, Б. Ст. 1. Преписи на Паисиевата история. – Изв. на Ин-та за българска литература, 1958, № 7; 2. История славеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961; 3. Съвременници на Паисий. Т. 2. С., 1964; 4. В зората на българската възрожденска литература. С., 1969. П а н д у р с ки, Ив. Самоковският препис от 1771 г. на Паисиевата история, съхраняван в Църковния музей при Св. Синод – София. – Църковен вестник, № 45-46, 1962. Т о д о р о в, Ил. 1. Към въпроса за първообраза на Паисиевата история. – Бълг. език, 1967, № 1; 2. Въпросът за критическото издание на „История славяноболгарская“. – Лит. мисъл, 1971, № 4. Темелски, Хр. Самоков през Възраждането. София, 2000, 276-279. Н е н о в, И. Самоковският препис на "История славянобългарска". Размисли и факти. С., 2011. Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Текста подготвиха за печат Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков. Превод на съвременен български книжовен език Димитър Пеев. Коментар Александър Николов, Димитър Пеев. Предговор: йерод. Атанасий. Света гора Атон, Славянобългарска зографска обител. I изд. 2012, стр 423; II допълнено и преработено изд. 2013, стр. 448 и др. изд.

 

Д. Господинов