"Право", в.

„ПРАВО“. В е с т н и к  з а  н а р о д н и, п о л и т и ч е с к и  и  к н и ж е в н и  н о в и н и – обществено-полит. и общокултурен вестник. Излиза в Цариград от 4 март 1869 до 20 дек. 1873 веднъж седмично, 5 г., 247 бр. Приема се, че е продължение на в. „Гайда“, в резултат на което следва неговата номерация. Отпечатва се в печ. на: в. „Съветник“, А. Минасян, Бълг. читалище, Д. Арамиан. Притурки: „Малък седмичен лист“ към г. 7, № 37, 39, 40, 42, 44, 46, 49, към г. 8, № 1-16, 20-33, 35, 39. Настоятели в 52 селища в пределите на Турция и извън нея, абонати в 32 селища. Ред.: Ив. Найденов. Сътрудници: Т. Шишков, П. Р. Славейков, Н. Планински, Ан. Тошева, Д. Енчев, П. Мусевич, Н. Сукнаров, М. Балабанов, П. Оджаков, Н. Павлович, Ив. Кършовски, Н. Първанов, Д. Македонски, Д. Мънзов, Д. Хранов, С. С. Бобчев, Н. Живков, Кр. Мирски, Ат. Шопов и др. Програма: „... „Правото“ си предлага за цел да бъде вестник, който да отговаря, доколкото може, вярно на сегашните нужди и потреби на българския народ. „Правото“ ще има сякога пред очи обществената полза и ще я търси в подтикът към напредък в сичките жици на народния живот. И тъй напредъкътъ  на българското общество – нравствен или веществен, вероизповеден или граждански – това ще бъде предметът на „Правото“ (“Към читателите“, г. 4, № 1). Излизал по време на църковната борба, на изграждането на самостоятелна бълг. църква, „П.“ стои на умерени позиции по църковния въпрос. В зависимост от това влиза в полемика с в. „Македония“ за устройството на Екзархията, апелира за стриктно прилагане на фермана. Обявява се против рев. движение, нарича Хаджи Димитър и Филип Тотю разбойници, ратува за развитието на бълг. общество чрез култура, наука, образование. Затова се застъпва за културна автономия на Б-я в границите на Осм. империя. „П.“ предлага информация по външнополит. въпроси, има отрицателно отношение към Парижката комуна. В публикация за конгреса на Първия интернационал за пръв път в бълг. периодика се отбелязва, че „главатар на тази партия се показа прочутий немец Карл Маркс“ (№ 27, 1872). В зависимост от просветителската насоченост на вестника, редакцията акцентува върху проблемите на просветата – обнародва ст. за необходимостта от образование (“Потреба от учението“, № 11, 1869), дава сведения за различни училищни прояви в страната. В научнопопулярни ст. се разглеждат въпроси из областта на медицината „Медицината помежду българите“, № 1, 1870; „Дишане и негов механизъм“, № 33, 1870), земеделието (“Обработвание на земята“, № 6, 1872; „Жетва“, № 10, 1873), промишлеността (“Промишлеността в българите“, № 9, 1873). „П.“ взема отношение към въпроси, свързани с формирането на нац. книжовен език – „Правописание ли или кривописание“ от Н. Първанов (№ 46, 1871), театр. живот – „Българското позорище“ от С. С. Бобчев (№ 12, 1871), истор. минало на славяните – „Нещо за славянските и българските древности“ от П. Оджаков (№ 50, 1872), съобщава за основано театр. д-во в Силистра (№ 1, 1872). Вестникът прави преглед на бълг. пер. печат (“Нашето вестникарство“, № 32, 1872), дава информация за Бълг. печатарско д-во „Промишление“, за учредени бълг. ученически д-ва, читалища, за честването на И. Юнгман в Чехия, препечатва ст. от чеш. периодика за развитието на слав. л-ри (“Статистически преглед на чешката книжнина“, № 31, 1873). Н. Павлович съобщава за предстоящото отпечатване на картината му „Крум побеждава Никифор“, за приемане на християнството от българите (№ 7, 1871), за необходимостта от откриване на худ. у-ще в Б-я (“Пак по въпроса за художествено училище в България“, № 35, 37, 1873). „П.“ има принос в развитието на бълг. пътепис. Пътеписни бел. обнародват Ст. Джансъзов (“Описание на Арнауткьой“, № 4, 1873), Н. Жеков (“Пътнишки записки. Писмо I.“, № 30, 1872), С. С. Бобчев (“Из пътните ми впечатления. Писма“, № 19, 21, 23-27, 29-31, 1873), Н. Живков (“Пътни бележки“, № 47-52, 1871; № 1-19, 31-36, 1872). На стр. на „П.“ се появява и есето „За нощта. Философско есе“ от М. Тихчев (№ 16, 1871). Поради нихилистичното си отношение към нац.-осв. движение „П.“ е остро критикуван от бълг. рев. печат. От 1874 продължава да излиза под загл. „Напредък“. 

Лит. Б о р ш у к о в, Г. История на ..., 262-266. 

Д. Леков